Държавната администрация в България от години функционира в условия на инерция, която често спъва развитието на институциите. На фона на растящите бюджетни разходи и сериозните структурни дефицити, най-новите препоръки на Фискалния съвет за изготвянето на проектобюджета за 2026 г. очертават посока за решителна оптимизация на публичния сектор. Една от най-съществените стъпки, предложени от експертите, е категорична. Служителите в публичната администрация, които вече са навършили пенсионна възраст, следва да бъдат освободени от заеманите длъжности в краткосрочен порядък.
Тази мярка не е насочена срещу отделните личности, а е логично следствие от стремежа към по-ефективно управление на човешкия капитал и финансовите ресурси на държавата.
Препоръките на Фискалния съвет за 2026 г. стъпват върху сериозна диагностика. Бюджетният дефицит не е просто цифра, а признак на дълбоко вкоренен структурен проблем. С разходи, достигащи рекордните 41.7% от БВП, и лихви по държавния дълг, нараснали с близо 76% за година, администрацията вече не може да функционира по стария модел. Реформата не е въпрос на избор, а на фискална хигиена. Особено когато секторът е натоварен с автоматични увеличения на заплати, които изпреварват производителността на труда.
Аргументите на Фискалния съвет се основават на необходимостта от фискална дисциплина и преосмисляне на разходите за персонал, които достигат рекордни нива и създават проинфлационен натиск. В настоящата ситуация държавата не може да си позволи поддържането на щатни бройки, които не допринасят за повишаване на качеството на услугите или за внедряването на нови, дигитални методи на работа.
Освобождаването на пенсионно осигурените кадри е механизъм за освобождаване на капацитет, който в момента е блокиран. Административната среда често страда от застой, именно защото ключови позиции се заемат от хора, чийто професионален път е към своя край, което възпира адаптацията на институциите към съвременните технологични и управленски изисквания.
Това поставя на дневен ред въпроса дали младите специалисти имат реален шанс за реализация в държавната администрация. Очевидно е, че докато йерархията остава статична и затворена, пътят за кариерно израстване на младите професионалисти остава силно ограничен. Младите хора, които притежават необходимите дигитални умения, познания за съвременните работни процеси и желание за прозрачност, често се сблъскват с непробиваема стена от остарели практики и липса на перспектива. Когато водещият аргумент за вземане на решения е „винаги така сме правили“, иновативният потенциал на новото поколение бива неглижиран, което води до трайно технологично изоставане на целия административен апарат.
Препоръката на Фискалния съвет за закриване на незаетите щатни бройки и освобождаване на служителите с навършена пенсионна възраст може да се превърне в катализатор за необходимата промяна. Този подход би отворил вратите за въвеждане на конкурсни начала, които се фокусират върху реални компетенции, а не върху стаж, и би позволил на държавата да преразпредели освободения финансов ресурс за привличане на висококвалифицирани кадри с конкурентни възнаграждения. Всяка модерна администрация трябва да бъде отворена към обновление, за да остане актуална и полезна за гражданите.
Държавната машина не следва да се използва като форма на социално предприятие за заетост, а като ефективен механизъм, обслужващ обществото.
