Огромното струпване на пластмасови отпадъци в Тихия океан, известно като Голямото тихоокеанско сметище, може да има далеч по-сериозно въздействие върху климата, отколкото се смяташе досега. Ново международно изследване показва, че микроскопични частици пластмаса не само замърсяват океаните, но и допринасят за глобалното затопляне.
Сметището, разположено между Хавай и Калифорния, обхваща площ, надвишаваща два пъти територията на Тексас. В него пластмасовите отпадъци непрекъснато се сблъскват и раздробяват до микропластмаси и нанопластмаси – частици толкова малки, че могат да бъдат пренасяни от вятъра в атмосферата.
Пластмаса във въздуха
Учени от Китай и САЩ са анализирали състава и поведението на тези частици, като резултатите са публикувани в научното списание Nature. Според тях микропластмасите вече представляват фактор в климатичната система на Земята.
След като попаднат във въздуха, частиците взаимодействат със слънчевата светлина. Някои я отразяват обратно в Космоса, но други – особено оцветените – я поглъщат и задържат топлина, допринасяйки за затоплянето на атмосферата.
„Това разкрива дълго пренебрегвана връзка между пластмасовото замърсяване и климатичните промени“, казва един от авторите на изследването, атмосферният учен Хунбо Фу.
Цветът има значение
Екипът установява, че не всички пластмаси влияят еднакво. Оцветените частици – особено в червено, жълто, синьо и черно – абсорбират до 75 пъти повече слънчева светлина в сравнение с прозрачните.
Според учените тези частици действат „като черна тениска“ – поглъщат топлината вместо да я отразяват. Освен това по-малките частици, като нанопластмасите, остават по-дълго време във въздуха и имат още по-силен ефект върху затоплянето.
С времето свойствата им също се променят. Под въздействие на ултравиолетовата светлина някои пластмаси потъмняват, което увеличава способността им да задържат топлина.
Неочакван принос към глобалното затопляне
Изследването показва, че микропластмасите имат затоплящ ефект, равняващ се на около 16% от този на саждите – един от най-мощните атмосферни замърсители.
В райони с висока концентрация на пластмасови отпадъци, като Голямото тихоокеанско сметище, този ефект може дори да надхвърли влиянието на саждите. Причината е постоянното раздробяване на отпадъците, което освобождава големи количества частици във въздуха.
Ограничения и неизвестни
Въпреки значимите резултати, учените подчертават, че все още има сериозни неизвестни. Най-голямото предизвикателство остава точното измерване на количеството пластмаса в атмосферата.
Някои експерти смятат, че макар ефектът върху климата да е засега сравнително малък, той може да нарасне с увеличаването на пластмасовото производство и натрупването на отпадъци.
Други подчертават, че най-големият риск от микропластмасите може да се окаже върху човешкото здраве – област, която все още не е достатъчно изследвана.
По-широк проблем
Освен от океаните, микропластмаси навлизат в атмосферата и от други източници – сметища, пътни настилки, автомобилни гуми и градски отпадъци. Това превръща проблема в глобален, а не ограничен само до океанските течения.
Според авторите на изследването резултатите показват, че климатичните модели трябва да бъдат актуализирани, за да включат влиянието на пластмасовите частици.
Изводът е ясен: пластмасовото замърсяване вече не е само екологичен проблем – то се превръща и в климатичен фактор с потенциално дългосрочни последици за цялата планета.
