Свети Георги Победоносец е небесният покровител на България, символизиращ храбростта и войнишката чест. На 6 май (Гергьовден) се чества неговата памет, като денят е официален празник на Българската армия.
На днешния ден църквата почита Свети Георги Победоносец, закрилник на войниците, овчарите и пастирите, на слабите и онеправданите, притежаващ пословични храброст и жертвоготовност, войн от небесата. Изобразяван е най-често възседнал бял кон и убил дракон – като символ на чистото, на светлото, на вярата, като олицетворение на храбростта и победата над злото.
Митът, заради който светецът се изобразява със змей, пронизан на копието му, се заражда в средновековната Източноправославна църква. Кръстоносците донасят това предание на Стария континент през X и XI век, но именно заради тази легенда и у нас го познаваме така – на кон и с прободен в нозете му от копието му змей.
Гергьовден се отбелязва в страната ни първоначално на 27 април, но след преминаването през 1916 година от Юлианския към Григорианския календар се чества на нова дата – 6 май. В някои от другите европейски страни, на които е покровител Свети Георги, паметта му все още се почита през април – на 23 април почитат Свети Георги в Гърция и Румъния например. Тези две държави заедно с родината ни далеч не са единствените, на които е покровител Свети Георги.
Светецът и мъченик за Христовата вяра е почитан както от източноправославните, така и от западноправославните християни. Десетки са държавите, на които е покровител Свети Георги, като сред тях има както разположени на Балканите и на Стария континент, така и страни, далеч от Европа – в Северна Америка например. Сред държавите, почитащи светеца, са Гърция, Сърбия, Англия, Португалия, Румъния, Грузия, Етиопия, Литва, Каталуния и др.
Светецът е покровител и на няколко града по света. Това не е странно, защото той е роден далеч от Стария континент, бил е уважаван в римската армия и е живял във времена, в които военните сблъсъци били ежедневие. Нещо повече – народите, населявали тези държави в онези години, вярвали, че страната им ще придобие силата и облика на своя покровител, поради което избирали и светеца за такъв, тъй като името му – Победоносец – им вдъхвало вяра и надежда за победа над врага. Именно така Свети Георги става покровител на десетки страни и градове.
Десетки са и легендите за Свети Георги, историите за чудесата, които извършва, за себеотрицанието, с което защитава онеправданите и приживе, и след смъртта си, разказвани в народното творчество, митовете и историческите разкази на различните народи и страни. Къде свършва легендата и започва истината никой не знае, но милиони хора от цял свят празнуват деня, посветен му, с преклонение пред храбростта и делата му, почитайки го като свой покровител и светец.
Преклонението пред светеца започва далеч от Европа и Балканите – в Мала Азия и Палестина. Светецът става небесен предводител на християните срещу исляма, макар да бил роден в Мала Азия, издигнал се в римската армия и любимец на император Диоклетиан.
У нас първите сведения за оказване на почит пред паметта и делата на светеца срещаме в две старобългарски сказания от времето на цар Симеон. Те разказват за помощта на светията към българските войски в отговор на отправените от тях молитви по време на битката им с угрите. Много по-късно обаче светецът е официално признат за покровител на Българската войска, тъй като самата тя е създадена по-късно. След Първата световна война 6 май започва да се чества у нас не само като Ден на храбростта, но и като празник на армията, закриляна от светеца, сам войн приживе и единствен сред светците, наречен Победоносец.
С Укази от княз Александър Батенберг през 1880 година 6 май е обявен за професионален празник на военнослужещите и празник на военния орден „За храброст“, учреден като орден на 1 януари 1880 година от княза за удостояване на извършилите подвизи на бойното поле.
Люляк - цветът на пролетта и надеждата
Люляк на Гергьовден
Символ на големия празник е и люляка.
Легендата разказва, че люляците се появили, когато пролетта прогонила снега от нивите и вдигнала слънцето към небето да огрява земята.
Тогава слънцето срещнало дъгата и преминали заедно през небето.
Пролетта събира слънчевите лъчи и ги забърка с няколко цветове на дъгата и започна да ги изсипва на земята. Така люляците били обагрени с бял, розов, син и лилав цвят.
През пролетта люлякът символизира възраждането на хорските надижди и вярата в бъдещето. В България има празници на люляка в много селища.
Люляците са получили името си на гръцката дума "сиринкс", което означава флейта, защото овчарите са правили флейти от люляково дърво.
