Бързото нарастване на бюджетния дефицит и увеличаващият се държавен дълг поставят въпроси за устойчивостта на публичните финанси в България. Само за един месец – между февруари и март – дефицитът се е увеличил с около 1 млрд. евро, а разходите продължават да изпреварват приходите.
В телевизионно участие журналистът Петър Илиев коментира, че предприетите реакции от страна на правителството, включително обсъжданото намаляване на капитала на Българската банка за развитие, не са правилният подход и могат да имат негативен ефект.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев отбеляза в ефира на NOVA, че към момента страната не е в критична ситуация, тъй като фискалният резерв разполага със средства за няколко месеца. Той обаче предупреди, че изчерпването му ще доведе до по-скъпо финансиране и по-високи лихви. По думите му, при запазване на настоящата политика външният дълг може да нарасне значително – от около 24 млрд. евро през 2024 г. до над 37 млрд. евро в следващите години.
Икономистът Никола Филипов посочи, че разходите растат с около 17% на годишна база, докато приходите се увеличават с около 10%, което задълбочава дефицита. Според него продължаващото финансиране чрез дълг ще оскъпи заемите и ще създаде допълнителен натиск върху бюджета.
Според експертите съществува риск България да се насочи към сценарии, подобни на тези в Гърция и Румъния, ако не бъдат предприети навременни мерки.
Сред обсъжданите решения са ограничаване на публичните разходи и реформи в политиката по доходите. Илиев смята, че намаляването на администрацията може да помогне, но няма да бъде достатъчно без по-строги мерки, включително ограничаване на ръста на минималната заплата и пенсиите.
Велев отбеляза, че през последните години възнагражденията нарастват значително по-бързо от производителността, което създава допълнителен натиск върху икономиката. Филипов също подкрепя идеята за замразяване на минималната работна заплата и премахване на автоматичните механизми за увеличение в публичния сектор.
По думите на Велев подобни автоматизми засягат не само минималните, но и средните възнаграждения в сектори като МВР, отбраната и образованието. Той допълни, че бюджетната сфера е разширена, а нивата на заплащане в нея често изпреварват тези в частния сектор.
Сред другите предложения са държавните служители сами да поемат осигуровките си и да се преразгледат добавките към пенсиите, въведени по време на COVID-19. Според Филипов подобни мерки биха ограничили нуждата от нов дълг и биха помогнали за овладяване на инфлацията.
Въпреки това Велев остава предпазлив относно възможността за бързо постигане на балансиран бюджет, дори и при прилагане на подобни реформи.
