Гергьовден – Денят на храбростта и празник на Българската армия – има дълбоки исторически корени още от времето на Третото българско царство. Тогава той съчетава няколко значими събития – честването на храбростта, почитането на носителите на Ордена за храброст, възкачването на княз Александър Батенберг. Това каза директорът на Национален военноисторически музей доц. д-р Соня Пенкова в поздрав към военнослужещите.
Пенкова акцентира, че военните паради са неизменна част от традицията още от 1879 г., като са се провеждали по различни поводи и не само в столицата, а и на места като Рилския и Преображенския манастир.
Тя припомни и възстановяването на съвременната традиция след 1990 г. През 1991 г. за първи път на 6 май бойните знамена са изнесени с почетен караул, като шествието, водено от президента Желю Желев, преминава през центъра на София до Паметника на Незнайния войн.
По думите ѝ историята на армията събира много памет и уроци, които обаче не винаги се разчитат лесно заради политическите интерпретации.
Директорът на музея представи и изложба, посветена на военните художници. Тя подчерта, че те са пресъздавали образа на българския войник в най-тежките моменти – в окопите, в атака и във време на война.
Пенкова обърна внимание и на човешката цена на конфликтите, като даде пример с тежките загуби при Чаталджа, където загиват около 1500 български войници.
