В ерата на социалните мрежи и стрийминг платформите лесно можем да забравим кои са истинските пионери на глобалното село. Всяка година на 7 май отбелязваме Международния ден на радиото и телевизията – празник на технологиите, които първи събраха света и доведоха далечните събития в хола на всеки дом.
Макар днес да свързваме този ден с медиите изобщо, неговите корени са чисто научни. Поводът е заслугата на руския физик Александър Степанович Попов. Така пише в учебниците в Русия и някои наши.
На 7 май 1895 г. пред Руското физико-химическо дружество в Санкт Петербург Попов за първи път демонстрира изобретения от него уред за регистриране на електромагнитни вълни. Неговата машина „грозоотметчик“ всъщност е първият в света радиоприемник. Почти по същото време италианецът Гулиелмо Маркони работи върху подобна технология, което води до дългогодишни спорове за първенство, но за Източна Европа и много научни общности 7 май остава рождената дата на радиото.
Официалното честване на Деня на радиото започва през 1945 г. в тогавашния Съветски съюз, по случай 50-годишнината от демонстрацията на Попов. В България празникът започва да се отбелязва активно след 1968 г., като постепенно мащабът му се разширява, за да включи и телевизията – естественото продължение на разпръскването на информация чрез вълни.
Любопитни факти
Първата радиограма, изпратена от Попов през 1896 г., съдържала само две думи: „Хайнрих Херц“ – в чест на германския физик, доказал съществуването на електромагнитните вълни.
Трагедията с кораба „Титаник“ през 1912 г. е повратната точка, която доказва жизнената важност на радиото за безопасността по море. След нея се въвеждат строги правила за денонощно дежурство на радистите.
През 1938 г. радиопиесата на Орсън Уелс предизвиква истинска паника в САЩ, тъй като слушателите повярвали, че Земята наистина е нападната от марсианци. Това остава най-известният пример за силата на радиовнушението.
Първото кацане на Луната през 1969 г. е гледано на живо от приблизително 600 милиона души по целия свят – невиждан за времето си технологичен триумф на телевизията.
По повод Международния ден на радиото и телевизията, Съветът за електронни медии организира Ден на отворените врати, съобщиха от медийния регулатор. СЕМ ще отвори врати за всички, които се интересуват от работата и спецификите в дейността му. Членове на Съвета и експерти ще се срещнат със студенти и граждани, за да обсъдят особеностите и предизвикателствата в дейността на СЕМ и да отговарят на въпросите им.
Интересни истории, но има факти, които са необорими.
И те са:
Италианският физик Гулиелмо Маркони пръв получава патент за изобретяване на радиото – на 2 юни 1896 г., в Англия.
Освен него още 7 души претендират, че са изобретили радиото. Това са:
- руснакът Александър Попов (през 1895 г.),
- английският физик Оливър Лодж (1894 г.),
- индиецът Джагдиш Чандра Бозе (1894 г.),
- американо-хърватинът Никола Тесла (1893 г.),
- бразилският свещеник и изобретател Роберто Ландел де Моура (1892 г.),
- французинът Едуард Бранли (1892 г.),
- германецът Хайнрих Херц (1886 г.).
Именно Херц е считан в света за "бащата" на радиото, а Маркони пръв добива патент.
Всички те в различна степен са експериментирали с радиовълни, приемници и предаватели. Поради това са и смятани за изобретатели на радиото, най-вече в собствените си държави. Нобелова премия за работата си обаче получава само Маркони през 1909 г. Всъщност се оказва, че да се направи радио, не е никак сложно, важното е било кой първи ще се сети да мине през патентната служба.
