На 7 май България отбелязва Деня на радиото и телевизията – професионален празник на хората, работещи в радиото, телевизията, радиотехниката и съобщенията. Датата е свързана с едно от най-важните технологични постижения в края на XIX век. На 7 май 1895 г. инженерът Александър Попов представя устройство за предаване и приемане на електрически сигнали без проводник. Демонстрацията показва възможностите на безжичната комуникация и поставя основите за развитието на радиото.
По време на опита е изпратено съобщението „Хайнрих Херц“ – в чест на Хайнрих Херц, чиито изследвания върху електромагнитните вълни правят възможно развитието на радиотехнологиите.
В следващите години технологията бързо се развива. Радиото започва да се използва за морска комуникация, военни цели и обмен на информация на големи разстояния. В началото на XX век то навлиза и в домовете, превръщайки се в основен източник на новини, музика и развлечения.
В световен мащаб за един от основните пионери в развитието и популяризирането на радиото се смята Гулиелмо Маркони, който успява да патентова и развие технологията в практическа комуникационна система.
Историята на радиото в България
В България първите радиовръзки започват в началото на XX век, а радиото постепенно се превръща в масова медия.
Началото на българското радиоразпръскване е поставено през 1929 г. с редовните предавания на Родно радио в София. По-късно то става основа на Българско национално радио.
Телевизията се появява у нас през 50-те години на XX век. Първите експериментални излъчвания започват през 1954 г., а през 1959 г. стартира редовната програма на Българска телевизия, днес Българска национална телевизия.
В България 7 май се отбелязва като Ден на радиото от 1945 г. по повод 50-годишнината от създаването на радиото. От 1968 г. празникът вече е Ден на радиото и телевизията.
Днес, въпреки дигиталните платформи и социалните мрежи, радиото и телевизията остават сред най-важните източници на информация и част от ежедневието на милиони хора по света.
