Енергийният сектор на Балканите се оказа в центъра на заплетен сюжет, след като наскоро сформирана сръбска компания предложи внушителните 2 милиарда евро на руските гиганти „Газпром нефт“ и „Газпром“. Офертата е за техния общ дял от 56.1% в „Нафтна индустриjа Србиjе“ (НИС) – стратегическо предприятие, което управлява единствената петролна рафинерия в страната.
Собственикът на компанията кандидат, Ранко Мимович, потвърди намеренията си пред Reuters, но появата му предизвика вълна от скептицизъм. Докато той обявява мащабни финансови планове, сръбски медии подложиха бизнеса му на щателна проверка. Резултатите са противоречиви, оказва се, че по-голямата част от фирмите, свързани с името на Мимович в миналото, вече не съществуват, което поставя под въпрос произхода на предлагания капитал и сериозността на офертата.
Тази внезапна намеса идва в критичен момент. Само преди три месеца унгарската енергийна група MOL подписа споразумение за закупуване на руския дял в НИС. Процесът обаче е под сериозен натиск от времето. Американската служба за контрол на чужди активи (OFAC) определи 22 май като краен срок за финализиране на сделката, предвид действащите санкции срещу НИС. Ако трансакцията не бъде приключена дотогава, бъдещето на сръбския петролен сектор може да се окаже в правна и икономическа безизходица.
Ситуацията се усложнява допълнително от политическите промени в региона. В Сърбия проправителствени медии вече започнаха да спекулират, че след смяната на властта в Унгария, договорената сделка с MOL може да се провали. Това отваря вратата за алтернативни купувачи, но поражда и опасения за бъдещото управление на рафинерията в Панчево.
Дали офертата на Мимович е реален опит за „национализация“ на петролния сектор чрез частен капитал, или е опит за бламиране на сделката с MOL, предстои да стане ясно в следващите две седмици. С наближаването на крайния срок 22 май, напрежението между Белград, Будапеща и Москва расте, а залогът е енергийната независимост на Сърбия в условията на глобални санкции.
