Швейцарското общество е разделено поравно по въпроса дали страната да въведе референдумно ограничение на населението до 10 милиона души, показва ново проучване, цитирано от Reuters. Инициативата, подкрепяна от дясната Швейцарска народна партия (SVP), предстои да бъде подложена на гласуване на 14 юни. Правителството обаче се противопоставя на предложението, като предупреждава, че то би навредило на отношенията с Европейския съюз – ключов търговски партньор на страната – и би имало негативен ефект върху икономиката.
Според текста на инициативата населението на Швейцария не трябва да надхвърля 10 милиона души преди 2050 г., а страната трябва да прекрати споразумението за свободно движение на хора с ЕС.
Ново социологическо изследване на агенцията GfS Bern, проведено между 20 април и 3 май сред 19 728 души, показва почти пълно равенство – 47% подкрепят предложението, 47% са против, а останалите нямат ясна позиция. По-ранно проучване също показва лека преднина на поддръжниците на идеята. Основните аргументи „за“ са свързани с опасения от бърз растеж на населението и натиск върху инфраструктурата, докато бизнес среди предупреждават, че подобна мярка може да застраши икономическия просперитет.
Населението на Швейцария вече е преминало границата от 9 милиона души, като чужденците съставляват над 27% от жителите. Швейцарската народна партия – най-голямата политическа сила в страната – традиционно се противопоставя на по-тясна интеграция с ЕС, като я представя като заплаха за суверенитета и като източник на свръхрегулации. В същото време швейцарските власти обсъждат ново споразумение с ЕС, договорено в края на 2024 г., което би задълбочило икономическите връзки.
Правителството настоява за по-тясно сътрудничество с Брюксел, за да укрепи икономическата стабилност на фона на глобална несигурност, включително последиците от търговските политики на администрацията на Доналд Тръмп. През 2025 г. САЩ въведоха най-високите мита в Европа спрямо страната.
Швейцария и ЕС – динамични отношения с пикове и спадове
Отношенията между Швейцария и Европейския съюз се смятат за едни от най-сложните и специфични в Европа – форма на дълбока икономическа интеграция без пълноправно членство. Берн традиционно следва политика на неутралитет, но е силно обвързан с единния европейски пазар.
Първите основи на сътрудничеството са положени през 1972 г., когато е подписано споразумение за свободна търговия, премахващо митата върху индустриални стоки. Швейцария става и част от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) – алтернативен модел за икономическо сътрудничество без политическа интеграция.
Съществен обрат настъпва през 1992 г., когато швейцарците с минимално мнозинство отхвърлят присъединяването към Европейското икономическо пространство. Решението оставя страната извън институционалната рамка на ЕС, но географската ѝ позиция налага търсене на нов модел на сътрудничество.
Така се стига до серията двустранни споразумения между 1999 и 2004 г. Първият пакет обхваща ключови икономически сфери, включително свободното движение на хора, взаимното признаване на стандарти и регулации на транспорта през Алпите. Вторият разширява сътрудничеството към сигурността и правосъдието, като Швейцария се присъединява към Шенгенското пространство и системата за убежище.
През следващото десетилетие отношенията навлизат в по-напрегнат период. Европейският съюз настоява за институционално рамково споразумение, което да уеднакви правилата и да въведе механизъм за спорове. Швейцария обаче се противопоставя, позовавайки се на опасения за суверенитета и социалните стандарти. През 2021 г. Берн прекратява преговорите, с което временно блокира опита за нова институционална рамка.
След този застой през 2024 г. страните рестартират диалога с нов пакет от договорености, известен като Bilaterals III. Той предвижда актуализиране на съществуващите споразумения и по-дълбоко участие на Швейцария в европейски програми като научната Horizon Europe и образователната Erasmus+, както и нови договорености в сферите на енергетиката и здравеопазването.
Днес отношенията между Швейцария и ЕС остават динамични – баланс между икономическа интеграция и политическа независимост, който продължава да се договаря на етапи, а не чрез едно общо споразумение.
