В България влизат в сила първите правила за телемедицина, които на практика променят начина, по който пациентите могат да се свързват с личните си лекари по телефона или онлайн, съобщи Нова телевизия. Новата наредба, публикувана дни преди смяната на властта, въвежда изисквания за т.нар. дистанционни прегледи и поставя строги условия за тяхното извършване. Според правилата разговори с лекар по телефон, чат приложения или социални мрежи без формализирана процедура вече няма да се приемат за допустима медицинска практика.
От Сдружението на общопрактикуващите лекари във Варна обаче определят новата уредба като тежка и трудно приложима. В ефира на телевизията неговият председател д-р Николай Христов беше категоричен, че тя изисква значителни инвестиции в техника, сложни административни процедури и предварително писмено съгласие от всеки пациент. По думите му при голям брой пациенти – около 2500 души на лекар – всяка дистанционна комуникация трябва да бъде предварително заявена, формализирана и документирана. Това, предупреди той, значително затруднява достъпа до медицинска консултация от разстояние.
В допълнение д-р Христов посочи, че липсва яснота относно финансирането на тази дейност – не е уточнено как ще се покриват разходите за необходимата инфраструктура и времето за обслужване на пациентите.
Критики има и към нормативни противоречия. От една страна, дистанционните консултации са включени като задължение в пакета дейности на общопрактикуващите лекари към НЗОК, а от друга – новата наредба ги обвързва с условия, които според медиците правят прилагането им практически невъзможно.
Според лекарското съсловие това поставя практикуващите в ситуация на правна несигурност и допълнително усложнява достъпа на пациентите до медицинска помощ.
Европа и телемедицината
Телемедицината постепенно се превръща в част от модерното здравеопазване в Европа, като позволява предоставяне на медицински услуги от разстояние чрез дигитални технологии. Освен видео консултации, тя включва и дистанционно проследяване на пациенти чрез смарт устройства, както и обмен на медицински изследвания между специалисти.
Сред основните предимства на този модел са по-лесният достъп до лекарска помощ за хора в отдалечени райони, спестяването на време и възможността за по-бърза реакция при първи симптоми. Телемедицината намалява и риска от разпространение на инфекции в лечебните заведения.
Наред с ползите обаче съществуват и редица предизвикателства. Лекарите предупреждават, че дистанционният преглед не може напълно да замени физическия контакт с пациента, а възрастните хора често срещат трудности при работа с дигитални платформи. Сред рисковете са още защитата на личните медицински данни и неяснотите около отговорността при грешна диагноза.
В различните европейски държави телемедицината се развива по различен модел. Естония е сред лидерите с напълно дигитализирана здравна система, в която дистанционните услуги са официално интегрирани и се финансират от държавата. Франция позволява телеконсултации, които се покриват от здравната каса при определени условия, а Германия въведе законодателство, чрез което дори специализирани здравни приложения могат да бъдат предписвани и заплащани от осигурителната система.
Общата тенденция в Европа е телемедицината постепенно да се превръща в стандартна част от здравните услуги, макар и при различни регулации и нива на дигитализация.
Накъде ще тръгне България на това поле все още не е ясно. Особено като се има предвид, че сме в период на смяна на правителства, а идеите на новото парламентарно мнозинство по отношение на технологиите в медицината все още са неясни.
