Една година след историческия си избор папа Лъв XIV вече е една от най-влиятелните и разпознаваеми фигури в света. Първият американец начело на Католическата църква пое поста в изключително напрегнат международен момент – на фона на войни, политическа поляризация, мигрантски кризи и нарастващи очаквания Ватиканът да заеме по-активна позиция по глобалните проблеми. Макар да е определян като по-умерен и по-формален от своя предшественик папа Франциск, Лъв XIV бързо показа, че няма намерение да бъде пасивен духовен лидер.
През първата година от понтификата си той нееднократно се е изказвал остро по теми като войната, миграцията, социалното неравенство и ролята на технологиите, а действията му вече оформят нов стил на управление във Ватикана.
CNN прави списък на шестте най-важни неща, по които той промени Ватикана през първите 12 месеца на Светия престол.
1. Не се страхува да влиза в конфликт с политическите лидери
Още в първите месеци от понтификата си Лъв XIV даде ясно да се разбере, че няма да избягва чувствителни политически теми – дори когато това създава напрежение с Вашингтон. Макар стилът му да е спокоен и премерен, позициите му често са твърди.
Папата многократно защити мигрантите и остро разкритикува отношението към тях в САЩ, определяйки някои политики като „нечовешки“. Той също така призова за премахване на смъртното наказание и предупреди за опасностите от нарастващото разделение в обществата.
Най-силно впечатление обаче направиха реакциите му по повод войната между Израел и Иран. Лъв XIV директно осъди използването на религията като оправдание за военни действия и в няколко свои речи предупреди, че светът се управлява от „шепа лидери“, които тласкат обществата към разрушение. За разлика от много свои предшественици той не избягва да споменава конкретни политически фигури, включително Доналд Тръмп.
Въпреки напрежението между Белия дом и Ватикана, близки до него твърдят, че папата не възприема себе си като политически играч, а като морален глас, който е длъжен да говори открито.
2. Ватиканът придобива все по-американско лице
Изборът на американски папа доведе до промени не само в политическия тон на Ватикана, но и в атмосферата около него. Лъв XIV внесе в Светия престол по-неформален американски стил, който рядко се е виждал досега.
Той често се появява с шапка на любимия си бейзболен отбор Chicago White Sox, разговаря с вярващи за спорт и не крие симпатиите си към типично американски храни и сладкиши. По време на първите си международни пътувания дори получавал домашни пайове и традиционни американски лакомства.
Сериозна промяна е и фактът, че за първи път от векове папата говори английски като майчин език. Това позволява посланията му да достигат директно до милиони хора по света без превод и допълнителна интерпретация. Неговият характерен американски акцент и директен начин на изразяване го правят по-достъпен за младата публика.
3. Предпочита постепенните промени пред революционните реформи
Макар често да е определян като продължител на реформаторската линия на папа Франциск, Лъв XIV не изглежда склонен към резки и шумни промени. Вместо това той избира внимателен и постепенен подход.
Папата подкрепя идеята за по-отворена и по-включваща Църква, но избягва радикални решения. В последните месеци той вече назначи жени на ключови позиции във Ватикана и даде знак, че иска повече участие на миряните в управлението на Църквата.
По отношение на теми като сексуалността той също заема по-различен тон. Според него общественият дебат твърде често се концентрира единствено върху сексуалния морал, докато въпросите за бедността, справедливостта, човешките права и свободата са много по-важни.
Лъв XIV поддържа и твърда позиция по скандалите със сексуално насилие в Църквата. Той редовно се среща с жертви и настоява, че няма място за толерантност към злоупотреби.
4. Той е първият „дигитален папа“
За разлика от много от предшествениците си Лъв XIV се чувства напълно комфортно със съвременните технологии. Близки до него разказват, че използва смартфон ежедневно, носи Apple Watch и сам пише електронните си писма.
Папата е добре запознат и с начина, по който работят медиите и социалните мрежи. Той следи как се отразяват изявите му и често се шегува с журналистите, че не винаги разчитат правилно емоциите му. По време на посещенията си в чужбина дори е давал съвети на фотографите как да композират кадрите си и е помагал на кардинали да се подредят за снимки.
Очаква се първата му официална енциклика да бъде посветена именно на изкуствения интелект – тема, която според него ще промени не само икономиката, но и моралните граници на човечеството.
5. Тихо променя ръководството на Църквата в САЩ
Една от най-важните промени, които Лъв XIV вече прави, е чрез назначенията на нови епископи. Така той постепенно оформя бъдещото лице на Католическата църква в Америка.
Прави впечатление, че голяма част от избраните от него духовници са с мигрантски произход или имат дългогодишен опит в работа с бедни и маргинализирани общности. Сред тях са хора, родени в Ел Салвадор и Виетнам, които по-късно са изградили живота си в САЩ.
Тези назначения се разглеждат като ясен сигнал за отношението на папата към миграцията. Според него мигрантите не са заплаха, а могат да бъдат важна част от обществото, ако получат шанс за интеграция.
6. Все повече се говори за „ефекта Лъв“
Първата година от понтификата на Лъв XIV съвпада с възраждане на интереса към Католическата църква, особено сред младите хора. В САЩ и Европа все повече представители на поколението Z посещават църкви и проявяват интерес към религията.
Августинският орден, към който принадлежи и самият папа, също отчита увеличен брой млади мъже, желаещи да станат монаси. Някои духовници вече наричат това явление „ефекта Лъв“.
Според анализатори една от причините е, че Лъв XIV изглежда едновременно традиционен и близък до съвременния свят. На 70 години той е по-млад от последните папи и има потенциал за дълъг понтификат.
Хора от обкръжението му казват, че той съчетава три различни свята – американската култура, социалната чувствителност на Латинска Америка и сложната политическа реалност на Ватикана. А основната му цел остава една – да използва авторитета на папството в защита на мира и диалога, независимо кого това може да засегне.
