Първата сутрин на възраждащата се Родина, бе огряна от слънцето на новата власт. Шефът на канцеларията на премиера дръпна пердетата и отвори широко прозорците още в 6:00. Рефлексите от казармата работеха като златния Patek Philippe, галещ лявата му китка.
От улицата подухна свеж майски ветрец, дочуваше се ръмженето на първите автомобили, преминаващи през „триъгълника на властта“, който от понеделник щеше да носи името „Нашият триъгълник на властта“ – както тактично намекна от трибуната на парламентарната зала Антон Кутев с „нашият парламент“…
Копринков, който бе заменил кабинета на „Дондуков“ 2 с кабинета на „Дондуков“ 1 се прозя блажено – нищо човешко не му бе чуждо, както бе казал още стария Публий, - след което натисна номер от „бързото набиране“ на своя Vertu Signature Cobra. Време беше за доклад.
- Началник, тази нощ овладяхме нови 18 рубежа в министерства и агенции. В ДАНС нашият човек вече е предупредил „вредните елементи“ да си стягат багажа и да са се измели още преди Джирото да е финиширало на жълтите павета.
- Нещо от Главния? – прекъсна го Шефа.
- Чух се с говорителя Песков. Изпраща ти специални поздрави от Главния. Ще се чуете в понеделник, защото имат проблеми с парада за 9 май, знаеш. И Маша (Мария Захарова, за недосетливите…) ти изпраща сърдечен привет и поцелуй, знаеш колко е мила.
- Нещо гадно има ли в медиите за мен? – прекъсна го отново Шефа.
- Ослушват се, но вятърът на промяната вече се усеща. Подготвили сме им тайфун и съвсем скоро ще засвирят поръчаната музика…
Рапортът продължи десетина минути. Все в бодър тон и искрящ оптимизъм. Но и с нотки на загриженост за народа.
Първият ден след пълната Победа.
Но нямаше време за празнуваме. Много и исторически важна работа тежеше на раменете на Копринков. МВР и службите трябваше да се заемат час по-скоро с телефоните, срещите и разговорите на „неудобните елементи“. Трябваше да бъдат разпределени верните кадри за изявите им в медиите – първо в големите телевизии. Спешно.
Революцията набираше скорост. Ден първи: Битката с олигархията трябваше да бъде обявена за приключена и да се инжектира в „дневния ред на обществото“ темата за „новото утро над Родината“.
А то, новото утро, ех…
Копринков се протегна, след което набра руското посолство. "Честит Ден на победата, товарищ Митрофанова!" Договорките трябва да се спазват стриктно. После ще звънне и на някои посолства да ги поздрави с Деня на Европа.
Така се играе тази игра.
Време е творецът да възкликне спонтанно:
Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?
Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден,
без пълководец като нашия човек?
Патриарх Даниил показа как се прави.
Непрофесионален хроникьор: Н.Е.
П.П. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
