Скрит флот от бързоходни нападателни лодки, разположени в заливи, пещери и тунели по суровото южно крайбрежие на Иран, стои в готовност за действие. При даден сигнал тези плавателни средства могат да се струпат в Ормузкия проток, да атакуват и тормозят кораби и да демонстрират способността на Иран да контролира ключовия морски коридор. Част от тях са прости и леко въоръжени моторни лодки, но други са по-усъвършенствани и оборудвани с ракети с малък обсег, пише в свой материал Financial Times.
Обединен – този „рояк“ от малки плавателни средства се изправя срещу силата на американския флот и играе важна роля в ефективната блокада, която затруднява световните енергийни доставки и оказва натиск върху президента Доналд Тръмп.
Лодките, част от военноморските сили на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), не разполагат с достатъчна огнева мощ, за да нанесат сериозни щети на американски военни кораби или съвременни танкери, твърдят експерти. Но в комбинация с ирански ракети и дронове те създават достатъчно висок риск, който възпира търговските кораби да преминават през пролива.
„Всяко нещо, което лети или се приближава към кораб – независимо дали е военен или търговски – представлява реална и непосредствена опасност за екипажа“, казва анализаторът Джошуа Талис от Центъра за военноморски анализи.
В началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, Тръмп заяви, че иранският флот е „на дъното на морето, унищожен“. Въпреки че САЩ разположиха най-голямата си морска групировка в региона от десетилетия, те не успяха да възстановят свободното корабоплаване през Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния петрол и газ. Тръмп по-късно призна, че САЩ не са атакували бързоходните лодки, защото „не сме ги сметнали за сериозна заплаха“.
„Какво толкова, че са бързи – имат само картечница отпред“, каза той.
Въпреки това именно този „рояк от лодки“ е основен елемент от иранската стратегия за асиметрична война срещу по-силни противници. Разработен още по време на войната между Иран и Ирак през 80-те години, той разчита на групово движение, с което се сплашват по-бавни и по-големи кораби, могат да се нападат екипажи, да се поврежда товар и дори да се залагат мини. Флотът използва евтини, произвеждани в страната лодки, които лесно се заменят, както и по-сложни модели като Seraj-1 – копие на британска състезателна лодка.
„Тези тактики се тренират от десетилетия и винаги са били потенциална заплаха, защото затварянето на Ормузкия проток би означавало сериозна ескалация“, казва Брайън Кларк от института „Хъдсън“. „Но САЩ всъщност им предоставиха идеалния повод“.
Старият конвенционален флот на Иран се състои от остарели кораби, получени преди десетилетия, както и няколко руски подводници, част от които не работят, обяснява Сидхарт Каушал от RUSI. Затова твърденията на Тръмп за унищожаването му са „верни, но без особено значение“.
„Те унищожиха редовния флот много рано, но той винаги е бил по-скоро церемониален“, казва той. Реалната сила е в IRGC – бързоходните лодки, ракетите и дроновете.
Според анализатори няма доказателства, че САЩ са нанесли сериозен удар върху тези способности. IRGC разполага с между 500 и 1000 въоръжени бързоходни лодки и над 1000 дрон-лодки, включително „камикадзе“ и ракетни платформи, както и брегови ракетни системи. От 2007 г. именно гвардейците отговарят за Персийския залив и Ормузкия проток. А ако този флот остане активен и режимът продължи да контролира преминаването през пролива, тези лодки ще останат ключов инструмент за контрол върху морския трафик.
САЩ имат възможност да неутрализират тази заплаха, но това изисква значителни ресурси. За Иран дори минимални рискове са достатъчни, за да увеличат застрахователните премии и да възпрат корабите.
„Не е нужно да удрят всеки кораб – достатъчно е да ударят няколко, за да създадат страх“, казва Каушал.
Военноморските сили на САЩ в Бахрейн отдавна са запознати с тази тактика, при която лодките често „дразнят“ американски кораби в напрегнати моменти. По думите на бивши американски военни те са по-скоро досаден, отколкото смъртоносен фактор, но могат да бъдат опасни при правилно въоръжаване.
„Колкото по-далеч излязат, толкова повече време имаме да ги засечем и поразим“, казва бивш офицер.
Анализатори обаче предупреждават, че ефективността на САЩ зависи от това колко дълго ще поддържат високо военно присъствие в региона. Ако това се запази, лодките ще бъдат бързо откривани и унищожавани. Но те са проектирани да действат дългосрочно.
Иранският анализатор Мехди Бахтиари добавя, че географията също работи в полза на Техеран.
„С най-дългото крайбрежие в Персийския залив, Иран може лесно да наруши корабоплаването. Дори 1% несигурност е достатъчна да промени целия трафик“, казва той. „Въпреки технологиите, САЩ все още не са успели да отворят напълно Ормузкия проток“.
