През повече от две десетилетия на власт президентът Владимир Путин се опитва да превърне традиционното руско честване на победата във Втората световна война в демонстрация на бъдеща военна мощ и глобално влияние. Тази година обаче парадът за Деня на победата показва по-скоро обратното – трудностите, с които се сблъсква Кремъл, пише в свой анализ Politico. Ограничените тържества на 9 май – деня, в който се отбелязва победата над нацистка Германия с цената на около 27 милиона съветски жертви – се възприемат като ясен знак, че войната в Украйна започва да оказва сериозно вътрешно въздействие.
„Ще бъде най-странният Ден на победата от ерата на Путин“, коментира в подкаст руският журналист в изгнание Дмитрий Колезев.
За първи път от 2007 г. насам – когато военната техника става постоянна част от парада – на Червения площад няма да преминават танкове и ракетни установки. Вместо демонстрация на военна сила, жителите на Москва се сблъскват с друга „реконструкция“ – връщане към преддигитална реалност. Заради опасения от украински атаки с дронове са ограничени мобилните услуги и текстовите съобщения, а това нарушава работата на таксита, доставки на храна, банкомати и безконтактни плащания. В над 27 руски града парадите изобщо са отменени.
Кремъл оправдава мерките с необходимост от защита срещу „терористичната заплаха от киевския режим“, като същевременно омаловажава значението на тазгодишната дата, тъй като не е кръгла годишнина. Вместо да укрепват образа на Русия като държава, бореща се с „враг“, който пропагандата нарича „нацистки“, ограниченията по-скоро разкриват доколко войната вече променя ежедневието в страната. Според московския анализатор Андрей Колесников това е „нова фаза на войната, която вече достига директно до Русия“, съчетана с нарастваща параноя на службите за сигурност.
Дълго време официалната линия на Кремъл беше, че така наречената „специална военна операция“ няма да засегне обикновения живот на гражданите. Тази година обаче тази теза вече не издържа, пише изданието.
От началото на годината украински ракети с голям обсег са поразили енергийна и военна инфраструктура дълбоко в руска територия – на повече от 1000 км от фронта. Напоследък дронове блокираха десетки летища, а един от тях е достигна жилищна сграда само на няколко километра от Кремъл.
Докато отбраната на Русия е подложена на натиск, Кремъл се сблъсква и с друг проблем – намаляващото международно присъствие на съюзници. Ако преди година на парада присъстваха десетки чуждестранни лидери, тази година списъкът е силно ограничен до малка група държави. Армения например отказа участие, след като по-рано прие украинския президент Володимир Зеленски на европейска среща на върха. От Кремъл твърдят, че по-краткият списък е резултат от това, че не са изпращани официални покани, но дипломатическият ефект остава негативен.
Сред малкото потвърдени гости остава премиерът на Словакия Роберт Фицо, който обаче също е заявил, че няма да присъства лично на самия парад.
На този фон част от московчани открито поставят под въпрос смисъла на празника. В анкета на руската медия Sotavision един жител казва: „Страната губи на всички фронтове. Тогав
Допълнително напрежение създава и решението да не бъдат допуснати чуждестранни журналисти на парада – вероятно с цел пълен контрол върху информацията.
В същото време за защита на Москва са прехвърлени десетки системи за противовъздушна отбрана, което отслабва други региони на страната и създава нови уязвимости. Дори ако празникът премине без инциденти, според анализатори Украйна вече е постигнала част от целта си – да наруши усещането за нормалност в Русия и да постави под въпрос приоритетите на властта.
„Путин измисли този грандиозен начин за отбелязване на Деня на победата“, казва един московчанин, „но нещо се е объркало. Може би трябва да се промени нещо в самата основа.“
