Филм за Драгоманското блато ще представя България на Венецианското биенале за изкуство. Видеото „Блатна песен“ на художничката Мария Налбантова, което поставя акцент върху грижата за природата като дългосрочен, колективен и политически процес, ще бъде част от Българския павилион.
Филмът е сред четири видеотворби в павилиона и разглежда Драгоманското блато като пространство, в което се преплитат екологични, социални и политически измерения.
Показана е територия, белязана от човешка намеса – включително пресушаване и пожари – но и от целенасочени усилия за възстановяване на влажната зона и нейните видове.
По думите на авторката Мария Налбантова, блатото е „място на противоречия – между гниене и цъфтеж, изчезване и завръщане“, което отразява както природни процеси, така и човешки решения и политики. В тази гранична зона между вода и суша, която е и външна граница на Европейския съюз, се преплитат множество лични и общностни истории.
9-минутната лента е заснета на място и включва изпълнение на специално създадена „блатна песен“ от женската певческа група „Чепънка“ към Народно читалище „Драгоман 1925“. Текстът е изграден върху разкази на местни жители и разговори с експерти от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и WWF България, ангажирани с възстановяването на екосистемата. Проектът е резултат от художествено-научна резиденция в рамките на европейската инициатива WaterLANDS, финансирана по програма „Хоризонт 2020“, която работи за възстановяване на деградирали влажни зони в Европа, включително Драгоманското блато.
В по-широк контекст творбата поставя акцент върху съвременните европейски политики за възстановяване на природата и Регламента на ЕС за възстановяване на екосистемите. Тези политики изискват дългосрочни усилия, координация между институции и общности и устойчив подход към природните системи. Проекти като WaterLANDS показват как изкуството може да подпомага тези процеси, като ги прави по-достъпни и ангажиращи за обществеността.
Българският павилион на биеналето тази година е под надслов „Федерация на минорните практики“ с куратор Мартина Йорданова и включва творби на няколко български артистки. Общата концепция насочва вниманието към теми като грижа, колективна отговорност и социална ангажираност.
Авторката Мария Налбантова е визуална артистка, родена в София, която работи в различни сфери – от скулптура и видео до биоматериали и архивни изследвания. Нейната практика се фокусира върху връзката между хората и околната среда, като изследва трансформациите на конкретни места и начина, по който те отразяват по-широки екологични и социални процеси.
