Речта на руския президент Владимир Путин на Червения площад по време на военния парад в чест на 81-вата годишнина от победата във Втората световна война е продължила около 8,5 минути, съобщава ТАСС. Това е една от най-кратките речи в последните години. По данни на информационната агенция най-дългото подобно обръщение е било през 2022 г. – около 11 минути, докато през 2023 и 2020 г. речите са били съответно около 10 и 9 минути (като през 2020 г. парадът се провежда по-късно заради пандемията). Миналогодишното изказване също е било около 8,5 минути, пише БТА.
В изказването си той поздрави участниците и гражданите с годишнината от т.нар. „Велика отечествена война“ и определи 9 май като най-важния национален празник за Русия. Путин подчерта, че страната ще продължи да пази паметта за жертвата на войниците, загинали в борбата срещу нацизма.
Традиционно речта преди началото на парада е ключов момент от честванията. Освен че отдава почит на участниците във войната, тя често включва и послания, свързани с въоръжените сили и приоритетите на руската политика в сферата на сигурността. В съветския период подобни обръщения са били изнасяни от министъра на отбраната, тъй като парадът е бил под негово ръководство. След създаването на президентската институция тази роля преминава към държавния глава.
В настоящата реч Путин заяви, че участниците в т.нар. „специална военна операция“ продължават настъплението си срещу „агресивна сила, подкрепяна и въоръжавана от НАТО“. Той подчерта, че въпреки това руските сили „продължават да напредват“.
Президентът допълни още, че победата винаги е била и ще бъде на страната на Русия, като заяви: „Твърдо съм убеден, че нашата кауза е справедлива, ние сме заедно, победата винаги е била и винаги ще бъде наша!“.
За първи път в парада тази година участва и военен отряд от Северна Корея, който премина по Червения площад заедно с останалите формирования.
Един необичаен парад
Тазгодишният парад за 9 май се отличи като един от най-нетипичните и ограничени в новата история на Русия, като ясно отрази влиянието на продължаващата война в Украйна върху вътрешната сигурност и публичните прояви на властта.
Най-съществената промяна беше пълната липса на тежка бойна техника на Червения площад. За първи път от близо две десетилетия не преминаха танкове, ракетни комплекси и бронирани машини, включително традиционният Т-34. Макар официално причината да беше формулирана като „оперативна обстановка“, анализатори свързват решението с опасения от украински атаки с дронове и риска от уязвими струпвания на техника в центъра на столицата.
Парадът беше и рекордно кратък – продължи около 45 минути и се превърна в най-съкратеното издание на събитието от години насам. За сравнение, в предходни години продължителността обикновено надхвърляше час, а понякога достигаше и час и половина.
Въздушната част на парада се проведе по традиция, но събитието беше съпроводено от засилени мерки за сигурност в цяла Москва. В дните около 9 май бяха въведени сериозни ограничения върху мобилния интернет и GPS сигнала, което практически парализира част от градските услуги, включително транспорт и дигитални разплащания. Временно бяха ограничени и операциите на основните московски летища.
Дипломатическото присъствие тази година също беше ограничено основно до представители на държави от постсъветското пространство и няколко партньорски страни, сред които Лаос и Малайзия. Особено внимание привлече визитата на словашкия премиер Роберт Фицо, който се срещна с руския президент Владимир Путин в Москва, макар да не участва пряко в парадните церемонии на трибуната.
Събитието се проведе на фона на обявено временно примирие, договорено с посредничеството на САЩ. Въпреки това напрежението остава високо, а украинският президент Володимир Зеленски коментира ситуацията иронично, като заяви, че Червеният площад временно не е сред потенциалните цели за удари.
В крайна сметка тазгодишният парад беше възприет по-скоро като демонстрация на контрол и политическо оцеляване, отколкото на военна мощ. Липсата на традиционната техника подчерта колко силно продължаващият конфликт е променил не само външнополитическата, но и вътрешната динамика на Русия.
