Европейската централна банка (ЕЦБ) подхожда предпазливо към отражението на войната в Иран върху инфлацията и икономиката, тъй като съществува възможност както за прекалено ранна, така и за закъсняла реакция. Върху това акцентира президентът на финансовата институция Кристин Лагард в интервю за испанската телевизия RTVE, цитирано от Bloomberg. По думите ѝ конфликтът в Близкия изток създава „огромна несигурност“, а за оценка на реалните последици са необходими още икономически данни.
Тя отказва да коментира дали ЕЦБ ще повиши лихвените проценти през следващия месец, въпреки че подобни очаквания вече се засилват на пазарите. Според нея централните банкери са поставени между два риска – да реагират прекалено бързо или твърде късно – докато се опитват да върнат инфлацията към целевото равнище от 2%.
След последното заседание на 30 април, когато ЕЦБ остави лихвите без промяна, представители на институцията започнаха да дават сигнали, че през юни може да бъде обсъдено ново повишение. Гуверньорът на централната банка на Словакия Петер Казимир дори определи подобен ход като „почти неизбежен“, макар други членове на ЕЦБ да настояват за по-предпазлив подход.
Военните действия в Близкия изток и поскъпването на енергоносителите вече оказват влияние върху цените в еврозоната, като инфлацията достигна 3%. Анализатори предупреждават, че натискът върху цените може да се засили допълнително, докато икономическият растеж започва да се забавя.
Данни от Германия, публикувани в петък, отчетоха неочакван спад в промишленото производство, което допълнително засилва опасенията за икономиката на еврозоната.
Еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис предупреди тази седмица, че Европа е изправена пред риск от „стагфлационен шок“ – комбинация от висока инфлация и слаб икономически растеж. Въпреки това повечето инвеститори и анализатори продължават да очакват ЕЦБ да повиши лихвените проценти през юни, а според пазарните прогнози до края на годината може да има поне още едно увеличение.
Лагард отбелязва, че пазарите и централните банкери следят едни и същи процеси, но подчертва, че ЕЦБ носи отговорност да върне инфлацията към целевото ниво. Според нея бъдещите решения ще зависят от мащаба и продължителността на кризата, както и от влиянието ѝ върху цените, косвените разходи и преговорите за заплатите в еврозоната.
