Дясноцентристкият политик Петер Мадяр официално встъпи в длъжност като министър-председател на Унгария, след като положи клетва пред парламента, предаде Reuters. С това официално приключва 16-годишната политическа ера на Виктор Орбан начело на страната. Новият премиер поема управлението с обещания за политическа и икономическа промяна след години на застой и напрегнати отношения между Будапеща и западните партньори.
Мадяр идва на власт след категорична победа на неговата партия ТИСА на парламентарните избори. Формацията спечели близо 54% от гласовете, докато управлявалата досега партия ФИДЕС на Орбан остана втора с около 38%.
Петер Мадяр започва политическата си кариера именно във ФИДЕС, но постепенно се дистанцира от партията. Той привлече обществено внимание през февруари 2024 г., когато обяви, че напуска всички държавни постове на фона на скандал около президентско помилване, свързано с тогавашния държавен глава Каталин Новак. Тогава Мадяр отправи остри критики към начина, по който ФИДЕС управлява страната.
Месец по-късно – на 15 март 2024 г. – той обяви създаването на нов политически проект, насочен към избиратели, разочаровани както от управляващите, така и от традиционната опозиция. Така застана начело на партията „Уважение и свобода“ (ТИСА), която за кратко време се превърна в основна опозиционна сила в страната.
Първият сериозен пробив за формацията дойде на изборите за Европейски парламент през 2024 г., когато ТИСА спечели близо 30% от гласовете и се нареди непосредствено след ФИДЕС. Това беше най-силният резултат за опозиционна партия в Унгария от 2006 г. насам.
Мащабът на победата постави ФИДЕС в отстъпление и дава на Мадяр силна политическа позиция в опита му да демонтира модела на т.нар. „нелиберална демокрация“, въведен от Орбан, както и да стабилизира отслабената унгарска икономика.
Пред новия премиер обаче стоят сериозни предизвикателства. Голяма част от депутатите на ТИСА са без сериозен политически опит, а същото важи и за мнозина от бъдещите министри. Допълнително усложнение е, че редица ключови институции остават под контрола на фигури, назначени от ФИДЕС – включително президентът, главният прокурор и ръководителите на важни регулаторни органи. Мадяр вече призова те да подадат оставки до края на май, pripomnq The Wall Street Journal.
Междувременно част от бившите поддръжници на Орбан започват постепенно да се дистанцират от ФИДЕС. Новият премиер обещава и мащабна антикорупционна кампания, насочена срещу политици и бизнесмени, свързвани с предишната власт, както и връщане на неправомерно изразходвани държавни средства.
Едно от най-важните изпитания за новото правителство ще бъде възстановяването на достъпа до европейско финансиране. Над 12 милиарда долара средства от ЕС остават блокирани заради спорове между Брюксел и предишното управление на Орбан, а част от тях могат да бъдат окончателно загубени още през август.
Според последно проучване на независимата агенция Median около 72% от унгарците смятат, че Мадяр е подходящ да ръководи страната. Данните показват и рязка промяна в обществените нагласи – близо две трети от гражданите вярват, че Унгария се движи в правилната посока.
Въпреки очакванията за промяна, Мадяр ще трябва да балансира внимателно между различните групи избиратели. По време на кампанията той се представяше като консерватор, за да привлече разочаровани поддръжници на ФИДЕС. Това обаче предизвика резерви сред либералните и левите среди, особено заради позициите му по миграцията и ЛГБТ темите.
Новият премиер вече заяви, че ще запази строгия контрол по границите, дори при разногласия с политиките на ЕС за убежището. В същото време обещава по-конструктивни отношения с Брюксел. По отношение на войната в Украйна Мадяр обяви, че няма да блокира европейския пакет за помощ за Киев, макар Унгария да не желае да участва финансово в него.
Правозащитни организации и представители на гражданския сектор засега приемат новото управление с предпазлив оптимизъм. Според тях дори по-голяма прозрачност, достъп до информация и готовност за диалог биха били сериозна промяна след годините на конфронтация при Орбан.
Кметът на Будапеща Гергей Карачони също изрази надежда за нови отношения между централната власт и столицата. Той неведнъж обвиняваше предишното правителство, че умишлено е ограничавало финансирането на града и е използвало данъчната система като политически инструмент срещу местната власт.
„Искаме да затворим една епоха на конфликти и да започнем нов период за Унгария“, заяви Карачони. „Трябва да помним грешките на управлението на Орбан, за да не позволим подобна политика на разделение и омраза да се върне отново“.
