Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли част от американските войски от Германия, заплахите му за намаляване на военното присъствие и в други европейски държави, както и омаловажаването на последните ирански атаки срещу ключов съюзник в Персийския залив, засилват опасенията, че войната с Иран може да остави дълготрайни щети върху отношенията между Вашингтон и неговите партньори. САЩ и Иран постепенно да се приближават към възможност за деескалация, но действията на Тръмп пораждат тревога сред традиционните съюзници – от Европа до Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион.
Според анализатори, цитирани от Reuters, все повече държави започват да се съмняват дали Вашингтон би бил надежден партньор при бъдеща международна криза. В резултат на това част от съюзниците на САЩ вече търсят начини да намалят зависимостта си от американската подкрепа. В същото време Китай и Русия се опитват да се възползват от нарастващите геополитически напрежения и от отслабването на трансатлантическите отношения.
Според наблюдатели поведението на Тръмп след завръщането му в Белия дом все по-силно разклаща установения международен ред и подкопава доверието в съюзите на САЩ. НАТО остава сред основните мишени на критиките му, особено след като редица европейски държави отказаха да подкрепят изцяло американската линия по време на войната с Иран.
Напрежението между Вашингтон и европейските столици се засили след американските и израелските удари срещу Иран в края на февруари. Тръмп твърдеше, без да представи доказателства, че Техеран е бил близо до създаване на ядрено оръжие. Впоследствие Иран затвори Ормузкия проток, което доведе до сериозен глобален енергиен шок и тежки икономически последици за Европа.
Още преди конфликта Тръмп предизвика напрежение със съюзниците си чрез мащабни мита, натиск върху Дания заради Гренландия и ограничаване на военната помощ за Украйна. Разривът се задълбочи, след като американският президент обяви изтеглянето на 5000 войници от Германия. Решението дойде, след като германският канцлер Фридрих Мерц публично заяви, че Иран е унижил САЩ. Малко по-късно Пентагонът се отказа и от планираното разполагане на ракети „Томахоук“ в Германия.
Тръмп, който от години поставя под въпрос ролята на САЩ в НАТО, заговори и за евентуално намаляване на американските сили в Италия и Испания – държави, чиито правителства също влязоха в конфликт с Вашингтон заради войната. От Белия дом заявиха, че Тръмп е разочарован от недостатъчната подкрепа на съюзниците за американските действия срещу Иран. Някои европейски държави дори отказаха използването на свои военни бази за операции, свързани с конфликта.
В отговор европейските страни засилват усилията си за по-тясно военно сътрудничество помежду си, увеличаване на разходите за отбрана и развитие на собствени оръжейни системи, за да намалят зависимостта си от САЩ. Анализатори обаче предупреждават, че подобен преход към по-голяма самостоятелност ще отнеме години, тъй като Европа продължава да разчита на американския ядрен и военен чадър срещу потенциални заплахи от Русия.
Напрежението не се ограничава само до Европа. След иранските удари с ракети и дронове срещу Обединените арабски емирства – ключов американски партньор в региона – реакцията на Тръмп беше възприета като твърде сдържана. Това допълнително разтревожи държавите от Персийския залив, които вече са сериозно засегнати от конфликта.
Същевременно азиатските съюзници на САЩ също наблюдават ситуацията с нарастващо безпокойство. Япония и Южна Корея, зависими от енергийните доставки през Ормузкия проток, вече бяха разтревожени от търговската политика на Тръмп и критиките му към традиционните съюзи. Японски представители предупреждават, че доверието към САЩ като основен стратегически партньор постепенно отслабва, което може да има дългосрочни последици за сигурността в Азия.
Междувременно Русия и Китай внимателно следят развитието на конфликта. Москва печели от високите цени на енергоносителите, а Пекин анализира слабостите и ограниченията на американската военна стратегия. Според експерти Китай се опитва да се представи като по-предвидим и надежден международен партньор на фона на все по-непредсказуемата политика на Вашингтон.
