На 10 май 1962 година по павилионите за вестници в САЩ се появява комикс, който ще промени представите за това какво означава да бъдеш „супергерой“. Стан Лий и Джак Кърби представят на света „The Incredible Hulk“ #1. Но ако си мислите, че всичко е започнало с огромно зелено чудовище, историята има изненада за вас.
Първият Хълк всъщност беше... сив
Малко известен факт е, че в първия си брой Хълк не е зелен. Стан Лий избира сивия цвят, защото иска героят да не се асоциира с нито една етническа група и да изглежда мрачен и плашещ. Технологията на печата през 60-те обаче се оказва най-големият враг на героя. Сивото излизало различно на всяка страница – понякога сребристо, друг път почти черно.
Затова още във втори брой Лий взема решението: „Направете го зелен!“. Този цвят се печатал лесно и консистентно, и така – по чиста случайност – се ражда емблематичният вид на „зеления гигант“.
Модерният „Д-р Джекил и Мистър Хайд“
Вдъхновението на Стан Лий не идва от класическите супергерои, а от литературата на ужасите. Той искал да съчетае трагедията на Франкенщайн с дуалистичната природа на Д-р Джекил и Мистър Хайд. Брус Банър не е просто учен със суперсили, той е жертва. Неговата сила е проклятие, породено от детска травма и грешка по време на изпитване на гама-бомба.
В самото начало Банър не се превръща в Хълк, когато се ядоса. Трансформацията се е случвала само през нощта, точно като при върколаците. Едва по-късно сценаристите решават, че адреналинът и гневът ще бъдат по-интересен „спусък“ за чудовището.
Защо Хълк е толкова важен?
Преди 1962 г. героите бяха перфектни – винаги добри, винаги морални. Хълк въведе концепцията за антигероя. Той е разрушителен, често неконтролируем и неразбран от обществото. Читателите веднага се припознават в него, защото всеки е изпитвал онзи „вътрешен гняв“, който иска да избухне, когато светът е несправедлив.
Днес, 64 години по-късно, Хълк е глобален феномен. От страниците на комиксите, през култовия сериал от 70-те с Лу Фериньо, до грандиозните блокбъстъри на Marvel с Марк Ръфало, образът на Брус Банър ни напомня нещо важно, силата без контрол е опасна, но човечността вътре в нас е това, което ни прави герои.
Така че следващия път, когато видите Хълк да „смазва“ на екрана, спомнете си за онази пролетна сутрин на 10 май 1962-ра, когато едно сиво (а скоро след това и зелено) чудовище завинаги разби стените на въображението ни.
