През цялото време, постоянно и отдавна повтаряме едно и също: Държавата ни е била престъпна. Спомнете си как е бил организиран масовият терор. Спомнете си ролята на партията, ролята на службите за сигурност. Спомнете си кариерите на тези хора – изброяваме не само жертвите, но и организаторите на терора. Това минало – но то е по-лошо от Франкенщайн. Може да се каже, че е един непогребан труп, но такъв, който като чудовище се връща към живот и се появява отново…
Интервю за програмата „Точно сега“ по информационния канал „Ехо“ с историка Ирина Щербакова, член на Управителния съвет на Международната асоциация „Мемориал“ и един от основателите на „Мемориал“.
ФЬОДОР ПАВЛЮХИН: Ирина Лазаревна, здравейте!
И. ШЕРБАКОВА: Здравейте!
Ф. ПАВЛЮХИН: Ирина Лазаревна, защо руските власти просто не отмениха парада за 9 май?
И. ЩЕРБАКОВА: Това бе невъзможно. Щеше да е буквален срив на имиджа, след което нямаше да го има. По време на перестройката парадът можеше да бъде отменен, защото тогава той вече звучеше като изтъркана, омръзнала песен, досадна формалност… По онова време на никой не му бе до събуждането на милитаризма. Студената война беше приключила, Берлинската стена беше паднала, изтегляхме войските си от Европа и парадът изглеждаше абсолютно ненужен. Можеше да се мисли за някаква алтернатива…
Спомням си, че тогава в Москва бяха пристигнали военни оркестри от страните-съюзници. Те свиреха на различни места познати песни от войната, но нямаше милитаризъм в това, а някакво спокойствие и усещане за промяна. Това ми се струваше доста приемлива форма на изразяване и почит към миналото.
Но ние се върнахме към духа на милитаризма и това е много опасен знак. Видях този опасен знак за първи път през 1995 г., когато се провеждаше парада по време на войната в Чечня. Тогава много силно се усети този агресивен, милитаристичен дух. Още не звучеше името на Сталин, но вече се говореше за маршал Жуков, като за „маршал Победа“. Имаше такива скандирания. Всичко това ми се струваше… Прибавиха към парада и Бог – каква новост... Свързаха всичко и с религията, което бе много странно. Казаха, че това било съветския дух и памет. Всъщност се получи някакъв огромен, но пуст музей. След това извадиха и портретите на Сталин. Чувствах се зле и си помислих: Ето, онези времена се завръщат.
При Путин всичко това придоби характер и форма на… Как да кажа, доби формула на нещо победоносно, нещо помпозно, някаква заплаха… Идваше ми да се скрия накъде. Помня как исках да се махна и тръгнах по „Садовая“, но тя се оказа затворена и по нея, вместо тролеи се движеха танкове и ракети. Дойде след това 2019 г., малко преди пандемията и в навечерието на войната. Наоколо имаше възрастни хора, деца – обвити в черния дим от ауспусите на военните чудовища. Разбира се, не съм дори помисляла тогава, че се готви такава война (срещу Украйна). Но всичката тази техника и оръжия бяха потискащи.
Днес Путин да се откаже от тази масовка, ще е признание за пълно поражение от негова страна. Каквито и аргументи за безопасност да беше изтъкнал, на всички щеше да е ясно – провалил се е. Сам щеше да подпише капитулацията си.
Ф. ПАВЛЮХИН: Говорите за култ към победата, който се е родил през 1995 година? Правилно ли разбирам?
И. ЩЕРБАКОВА: Е, култът към победата се беше родил 30 години преди това. Зараждането е започнало с онзи парад на победата след войната, на който добре облечени съветски войници, които не са стъпвали на фронта, хвърлят знамена и символи на нацизма в краката на Сталин. Някакъв ритуал за превъзходство на съветския начин на живот. Сталин на мавзолея, а в краката му символите на хитлеризма. Затова написа Виктор Астафиев. Нещо като съвършен триумф. Парадът тогава е през юни.
Имаше в онова време много странен елемент. Тези младо „бронзови войници“, както ги наричаха, след година и нещо попаднаха в реалностите на живота.
И Сталин прекрати парадите. Хората така и не разбраха защо. Усетиха го участниците във войната, защото им спряха парите към ордените и медалите. Може да не са били много тези пари, но те изчезнаха. Хиляди започнаха да се редят на опашките за помощи за инвалиди. Започнаха да чувстват, че нещо не е наред. Някои спяха по пазарите или пълнеха долнопробните кръчми. Наричаха ги „самовари“, защото мнозина бяха без крака или без ръце…
За Сталин те бяха „черни петна“ от войната и той не е искал парадите да припомнят за тях. Тези хора просто нямаше къде да отидат.
Вярвали са, че победата ще им даде нов, достоен живот, което въобще не се случи. Получи се като през войната с Наполеон през 1812 година: уж сме победили, но сме крепостни. Значи все пак французите са победили. Мечтата за свобода у нас така и не се случи.
Сталин не се поколеба да продължи с репресиите, много хора бяха запратени в лагерите… Хората така и не почувстваха никакви ползи от победата.
Паметта за войната, която, нека си признаем започна позорно от Сталин, за милиони руски хора се превърна в страшна трагедия.
След време се оказа, че това, което се случва в Съветския съюз не е никакъв комунизъм. Помня как ни учеха в училище, че има програма, която ни води към комунизма. Всички ни говореха за това, а се оказа отвратителна глупост. Съветският народ уж е победил във войната, но какво му се случи? Съветския човек се превърна в победител-фантом. Навсякъде се издигнаха паметници на незнайния воин – той е победителят. Незнайният… Издигнаха се могили, вечни огньове, скучни паметници…
И се започна, как да го нарека, разлом. От една страна народната памет знаеше за страшната трагедия, за чудовищните загуби, за които се лъжеше десетилетия наред… Властта така е не казваше, колко са загиналите, безследно изчезналите, какви са загубите за страната. Цифрата 28 милиона загинали се появи чак по време на перестройката. А много фронтоваци все още бяха живи, те не можеха да приемат лъжите.
А от друга страна държавата построи някакъв грамаден бронзов символ… Такива се появиха и в други страни като Трептов парк, у нас Мамаев курган, Сталинград – монументална съветска пропаганда. И постепенно започна отново да се поднася образът на Сталин. Във филмите го показваха като строг, дори жесток човек, но благодарение на когото е спечелена победата.
По този начин пропагандата формираше масово възприемане на войната. По такъв начин е възпитаван самият Путин. И кръгът около него. Появи се национал-патриотичен дух, около паметниците и монументите се извадиха икони. Има дори икони с лика на Сталин! Аз се смея на това, но този абсурд съществува и не знам защо някакви свещеници ги разнасят нагоре-надолу. Формира се пропагандна памет.
Ф. ПАВЛЮХИН: Вие споменахте Трептов парк (В Берлин, Германия). Там по традиция се събират рускоезични хора и отбелязват 9 май. Някои дори фанатично се отнасят към този ден – защо?
И. ЩЕРБАКОВА: Събират се представители на различни кръгове и общества, на организации и какви ли още не. Но за мен монументалните размери на Трептов парк сами по себе си говорят за пропагандата да се изгради героичен образ на Сталин. Там има много негови цитати. Това е насаждане на памет. Там има фигура на съветски войник, който спасява малко германско момиче. Но ние знаем, че истината е много по-различна, особено за много жени в Германия… Те са се сблъскали с невероятната жестокост на победителя.
На 9 май някои възхваляват не само Сталин, но и Путин. Защо него? Това е чудовищно на фона на кървавата война, която започна и води с всякакви средства. Да свързваш такъв човек с победата е… не знам… Тези, които го правят живеят още със съветските времена. Застинали са в някакво минало пространство, в някакви митове и наративи…
Простете, но те търсят реванш, разбирате ли? Това е нещо… неразбираемо.
И говорят ли говорят: Сталин нареди, а Чърчил и Рузвелт приеха неговите условия. Глупаво е, но повече е страшно. Защото, да вземем превземането на Берлин, където са загинали хиляди руски воини. Само защото Сталин е бързал да ,изпревари съюзниците и е наредил всички тези войници да бъдат вкарани в една кървава месомелачка. Сталин буквално е обиждал и заплашвал маршалите Жуков и Конев да бързат. Познавам семейства, чиито близки са загинали абсолютно ненужно в последните дни и часове на войната. Защо?! А сега чувам от Кремъл пропагандното „Можем да повторим“. Какво е това желание за реванш? Защо са тези заплахи? Защото Европа живее по-добре от хората в Русия? Трябва да се страхуваме от такива „гордост“ и „величие“… Това е много опасно.
Затова Путин се опитва да обвини правозащитниците и инакомислещите, че са „чуждестранни агенти“, „антипатриоти“, „нездрави елементи“. Да ги изкара виновници за неуспехите на неговата политика и управление. И знаете ли, жертвите не винаги успяват да осъзнаят, кой е техният враг. Пропагандата успява да измести фокуса, да ги заблуди. Хората не трябва да осъзнават, че държавата се управлява от престъпен режим. На тях се внушава, че Русия е велика империя, срещу която злите сили се съюзяват, изливат отровен дъжд и прочие идиотии. По този начин Путин се опитва да избегне отговорността за своя провал.
(Със съкращения)
