ГДБОП и Софийската районна прокуратура разследват схема за масово разпространение на фишинг съобщения от името на държавни институции, куриерски компании и МВР. Един от заподозрените вече е обвинен и задържан, а разследващите не изключват в схемата да са участвали и други хора.
„Разследването е в начален етап, но са събрани достатъчно доказателства срещу едното лице“, заяви говорителят на Софийската районна прокуратура прокурор Николай Николаев.
По думите му обвиняемият е действал в периода от 6 до 21 април. Той е задържан за 72 часа, а прокуратурата ще поиска постоянен арест от Софийския районен съд.
Според разследващите двама души са изпращали десетки хиляди фалшиви съобщения, които приканвали потребителите да въведат данни от банковите си карти и SMS кодове за потвърждение.
„Така жертвите добавят картата си във виртуален портфейл и тя може да бъде източвана“, обясни директорът на дирекция „Киберпрестъпност“ в ГДБОП старши комисар Владимир Димитров.
По данни на ГДБОП измамниците са използвали азиатска хакерска платформа, разпространявана в затворени форуми и чат канали. Част от съобщенията са изпращани чрез SMS, но повечето са разпространявани през чат приложения, за да останат незабелязани от филтрите на мобилните оператори.
Разследващите съобщиха, че извършителите са използвали и изкуствен интелект, който им е давал насоки кои платформи и методи са най-подходящи за масово разпространение на фишинг атаки.
Има десетки пострадали, а сигналите продължават да постъпват. Щетите варират от няколкостотин до няколко хиляди евро.
С откраднатите средства извършителите са купували скъпа техника, злато, криптовалута, наркотици за лична употреба и са захранвали профили в онлайн казина.
По време на разследването е установено, че фалшиви съобщения са били изпращани дори до известен журналист, висш полицейски служител и служител на Софийската районна прокуратура.
„Дейността на подобни престъпни групи става все по-сложна“, коментира прокурор Николай Николаев.
От ГДБОП предупредиха гражданите да не отварят линкове в подобни съобщения и да не въвеждат банкови данни след получено известие през чат приложение.
„Банки и държавни институции изключително рядко използват такива методи за уведомяване“, подчерта Владимир Димитров.
Разследващите смятат, че вероятно има и други участници в схемата, включително хора, съдействали за покупките със средствата от измамите. Проверява се и дали групата е действала от по-дълго време.
