А пък нас ни чака щрендзане, трътлене, къцане и търтане
Толкова ме е яд, че „Торнадо” излиза в събота, а аз започнах да мисля за този материал още преди тричането, защото предположих какви духове ще разбуни. Да се тричам у главата тричава. Но нищо, нали все пак го написах. Ето.
За какво толкова се полудя по повод тричането. В медиите естествено излезе несъгласието на премиера относно обичая и предизвика изблици на народа от рода на: „Трябва да се тричи и Бойко Борисов!”
Разбира се, забавно е, но има и сериозни въпроси. Например, че Борисов правилно се обявява за защита на животните, обаче в качеството си на министър-председател не би ли трябвало да положи поне същите грижи и за гражданите например, които са с тръба за парно в дома си? Топлофикация и съдът малтретират гражданите с тръба за парно в жилището си по–жестоко и от тричането. Задава се международният ден на потребителите - 15 март. Е нека г-н Борисов се разпореди по случай този ден в Република България след 21 години пазарна икономика топлофикациите най-после да започнат да продават, а не да доставят топлинна енергия - възропта наш читател. Как? Ами като приложат законовата разпоредба на чл. 132 от Закона за енергетиката и поддържат баланс между производство и потребление на топлинна енергия чрез поддържане параметрите на топлоносителя в топлоснабдителната система до съоръженията на потребителите! Съгласно температурния график от проекта на системата. Е така! И си е прав читателят, че го тричат с тръба.
Това е смешно и забавно, ама се чудя какво толкова се случи в нечии тричави мозъци, че така възроптаха срещу обичая
тричане? Нищо си им няма на кучетата. Хиляди са коментарите обаче, че народът го тричат яко вече 21 демократични години! И никой не роптае за това. И относно страданието на кучетата и варварския обичай, нека го сравним с друго страдание и с друг обичай - коленето на коч на Байрама! Че се дава и по телевизията. Е кое е по-жестоко? Изкъпано куче, на което му се вие свят, или коч, на който му няма главата и къкри в казан? Нали и това е традиция?
И най-смешното е, че има предложение да се тричат пенсионерите. И това ще е голям смях. Ми те не водят ли кучешки живот. Ама тричаните кучета ги гледат и хранят, а пенсионерите?
Сега предстои да тричат Муамар, ама надали това е причина отново горивата да са с тричани цени. Как така го позволяваме? Защо не роптаем? Въобще още такива обичаи като тричането трябва да имаме. Например щрендзане, трътлене, къцане и търтане Какви хубави думи. Нищо не значат, а в контекст всички знаем какво означават. Днес ме щрендзаха в ЕON. Или вчера в топлофикация ме трътляха! На мен лично (злополучният автор на текста) са ми най-гадни служителите във фирмите за тричане, които предлагат мобилни услуги. Имам някаква алергия към тях. Пиша за това непрестанно…. „Вие се свързахте с ТРИЧтел или ТРИЧАком. За да ви тричат яко, натиснете едно…”
Ония ден плащах сметка за телефон и пак си беснях вътрешно Говоря за леко селянеещите двадесетгодишни пикли, посети в стотиците офиси на мобилните оператори, които сякаш изпитват задоволство да дават отговори с лек уклон към ирония на запиталия за проблем. За фактура, надписване или каквото и да било. Двадесетгодишни пикли се държат сякаш фирмата лъжец им е бащиния и са там заради непостижими способности и образование, които те имат. А всъщност повечето са едни обикновени селянчета, на които тънко им е внушено някакво ново еничарство към клиентите без да осъзнават, че всъщност утре фирмата и тях ще изхвърли и ще назначи нови селянчета. Старите да се тричат. Един приятел ми каза, че не си струва да се ядосвам, защото живея в страна, обитавана от хора, които по стадионите викат: „Кур за Левски” или „Кур за Ботев”, нищо че това са отбори. Аз си се ядосвам. Пожелавам на всички читатели по-малко тричане през следващата седмица. Лека нощ.
P.S. И тъй като се ядосах, че редакционното завършване е 5 дни след Сирни заговезни, излизам с новина, която никой не знае. По повод въртенето на кучета. Че в карнобатския район съществува „спортът” кундене. Колекционери на гълъби пускат гълъби-кунделии или преметачи. Стопаните им свирват с уста, когато се издигнат на около 500 метра. При сигнал птиците си залепя главата към гърба и започват да правят задни салта, след което падат. Някои от гълъбите не могат да усетят кога стигат земята и загиват. По този начин се оценяват от търговците. Най-скъпите са тези, които остават във въздуха. Цената им е стотици евро.
Иван Ласкин
Дремеминамъдурите@abv.bg
