Предложенията на „Прогресивна България“ за ограничаване на нелоялните търговски практики и овладяване на цените може и да звучат като последна надежда за потребителя, но в действителност са по-скоро опит за политическо замазване на очите. Трябва да бъдем честни, никакви административни хватки или законови механизми нямат силата да върнат назад вече натрупаната инфлация.
Икономическата реалност е безмилостна. Мерките, предложени от Явор Гечев и Константин Проданов, са насочени към дисциплиниране на бъдещото поведение на търговците, но по отношение на вече достигнатите ценови нива те са просто безсилни.
В основата на този нов пакет от регулации стои разширяването на т.нар. „черен списък“ с нелоялни практики от 13 на 33 позиции. Този ход цели да легитимира намесата на държавата в ситуации, които досега попадаха в „сивата зона“ на търговските отношения. Чрез въвеждането на мъгляви понятия като „справедлива цена“ и „прекомерно високи цени“, формацията се опитва да наложи еталон за икономическа логика там, където тя отдавна е изкривена. Тук обаче се крие фундаменталният популизъм. Тези термини могат да служат като регулаторен ориентир за санкции в бъдеще, но те няма как да анулират поскъпването, което вече сме платили. Веднъж интегрирани в икономическата система, високите цени проявяват характерна устойчивост, известна в науката като „лепкави цени“. Те рядко следват спада в производствените разходи със същата скорост, с която са се покачили.
Нещо повече, всяка подобна държавна намеса носи скрити рискове, които често водят до обратен ефект. Опитът да се дефинира „справедлива цена“ по административен път е опасна игра с вноса. Ако регулацията притисне цените под пазарната им себестойност, няма да получим по-евтини стоки, а празни рафтове и изкуствен дефицит. Моделът за „съвместно монополно положение“, заимстван от Германия, адресира трудните за доказване паралелни цени при големите вериги, но изисква армия от чиновници за доказване. Регистърът за проследимост в търговията на едро, макар и рекламиран като инструмент за прозрачност, всъщност генерира огромна административна тежест. А в икономиката всяка нова цена на „съответствието“ с държавния контрол се прехвърля автоматично върху крайния продукт, което парадоксално бетонира високите цени, вместо да ги сваля.
Константин Проданов акцентира върху двойното увеличение на глобите и удължаването на Закона за еврото като финансови спирачки пред спекулата. Този силов подход обаче често удря малкия и среден бизнес, тласкайки го към сивия сектор в опит да оцелее под натиска на санкциите. Потребителите трябва да спрат да вярват в илюзии. Тези мерки няма да ни върнат цените отпреди две години. Истинският успех на подобна реформа не е в изтриването на настъпилата икономическа реалност, а в това пазарът да стане поне малко по-предвидим. Но докато държавата се опитва да бори спекулата с бюрокрация, рискува да задуши единствения истински двигател за по-ниски цени – свободната и реална конкуренция.
