Наемите в големите европейски градове растат толкова бързо, че в много столици дори цялата минимална заплата вече не е достатъчна за наем на двустаен апартамент. Това показва анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), цитиран от Euronews Business.
Сред най-засегнатите столици е и София, където средният наем достига 154% от брутната минимална заплата. Това означава, че човек на минимално възнаграждение трябва да даде цялата си заплата за жилище и да намери още половин заплата отгоре, за да покрие наема.
По този показател българската столица се нарежда сред най-недостъпните градове в ЕС – редом с Прага, Лисабон и Будапеща.
Прага, Лисабон и София са сред най-тежките случаи
Най-тежка е ситуацията в чешката столица Прага. Там средният наем на двустаен апартамент е около 1710 евро при минимална заплата от 924 евро. Това означава, че наемът достига 185% от минималното възнаграждение.
Лисабон е на второ място със 168%, следван от Будапеща със 159%, Братислава със 158% и София със 154%.
Над 150% са и нивата в Атина и Рига.
В редица други европейски столици минималната заплата също не стига за наем. Сред тях са Париж, Мадрид, Талин, Букурещ, Варшава, Дъблин, Любляна и Вилнюс.
В Париж например средният наем е 2523 евро, а минималната заплата във Франция е 1823 евро. В Мадрид наемът достига 1721 евро при минимална заплата от 1381 евро.
Къде положението е най-добро
Сред столиците в ЕС най-достъпна за хората на минимална заплата е Брюксел. Там минималното възнаграждение покрива около 70% от средния наем.
Следват Берлин, Никозия, Люксембург и Хага, където съотношението между доходите и наемите е значително по-балансирано.
Жилищната криза се задълбочава
Според данните на Евростат жилището, токът, водата и отоплението вече са най-големият разход за домакинствата в Европейския съюз. Средно 23,6% от разходите на европейците отиват за жилище и комунални услуги.
В столиците обаче натискът е много по-силен. Наемите растат по-бързо от доходите, а това удря най-силно младите хора, семействата с ниски доходи и работещите на минимална заплата.
От Европейската конфедерация на профсъюзите предупреждават, че разминаването между доходите и цените на жилищата става „напълно неустойчиво“.
„Високите разходи за жилище и ниските заплати тласкат хората към бедност и водят икономиката към рецесия“, заяви генералният секретар на ETUC Естер Линч.
Организацията настоява европейските държави да повишат минималните заплати, да инвестират повече в социални жилища и да отчитат реалните разходи за наем при определянето на минималното възнаграждение.
Според данните около 13 милиона работещи в 21 държави от ЕС получават минимална заплата или по-малко. За все повече от тях дори базовото право на достъпен дом се превръща в лукс.
