Докато международната общност обсъжда „отслабването“ на Кремъл, в лагера на руската опозиция в изгнание се вихри зрелищен и опустошителен разпад. Фондът за борба с корупцията (ФБК), създаден от Алексей Навални, се оказа в центъра на серия от скандали, които поставят под въпрос не само неговия морал, но и самото му съществуване като единен субект.
Всичко започна на 6 май, когато водещата от канала „Популярна политика“ Ирина Алеман напусна фонда с гръм и трясък. В интервю за „Медуза“ тя описа една задушаваща реалност: „токсична атмосфера“ и системно нежелание на ръководството да обсъжда критични проблеми – включително факта, че обикновени поддръжници в Русия влизат в затвора заради дарения, докато лидерите в чужбина запазват мълчание. Алеман стигна и по-далеч. Тя разкри, че Мария Певчих е налагала пряка цензура, изисквайки предварително съгласуване на всеки въпрос в ефир.
Истинското земетресение обаче настъпи на 10 май. Бившият директор на ФБК Иван Жданов, който беше отстранен миналата есен, хвърли тежки обвинения срещу Леонид Волков. В интервю за Ирина Шихман той заяви, че в структурите на фонда са фигурирали „фиктивни служители“, чиято цел е била извличането на лични облаги за Волков. Жданов директно призова за щателен одит, намеквайки, че принципите „не лъжи и не кради“ са останали в миналото.
Отговорът не закъсня. Леонид Волков нарече обвиненията „подлост“, заявявайки, че го боли от лъжите на човек, с когото са „изяли торба сол“.
Но най-тежкият удар дойде от Юлия Навалная.
Тя не просто защити Волков, а унизи публично Жданов, наричайки го „слаб ръководител“. Според нея неговото отстраняване е било нейно лично решение заради лоши резултати, а сегашните му действия са проява на „непомерна обида“.
За капак на вътрешните разпри, ФБК се озова в капана на разследване от Максим Кац. Той обвини фонда в „пране на репутация“ на банкери, откраднали парите на своите вложители. Въпреки че ФБК отрича „чадъра“ над банкерите, имиджовите щети са налице.
Това, което виждаме днес, не е просто „спор между колеги“, а институционален разпад. Когато обвиненията за „фиктивни лица“ и „кражба“ идват от бившия директор, а вдовицата на основателя обвинява доскорошния си най-близък съратник в „слабост“, нещата са отишли твърде далеч.
