Имало едно време една държава, в която законите били написани с тебешир върху писта, а институциите страдали от хронична слепота, лечима само с банкноти от двадесет евро. В тази държава животът не бил дар, а лотария, в която всеки ден теглиш късметче – дали ще се прибереш, или ще се превърнеш в заглавие на новинарска емисия.
Глава първа: Професионалистът
Запознайте се с бай Ставри. Ставри е шофьор на автобус. Той има 45 златни значки... добре де, нарушения. В биографията му блести десетмесечен творчески отпуск без книжка, по време на който той медитирал върху смисъла на живота и четвъртата водка.
Когато се явил на интервю за работа, шефът на транспортната фирма го погледнал в очите и го попитал:
– Ставри, можеш ли да караш?
– Мога – отвърнал Ставри, докато дрегерът в съседната стая се задействал само от дъха му.
– Нает си! Трябва ни човек с опит, който не се плаши от актове. Актовете са просто хартия, Ставри, а ние сме над тези неща.
Глава втора: Среща на върха
Една сутрин Ставри подкарал автобуса с 50 души вътре. Срещу него, в един камион, летял младият Юли. Юли бил много модерен – не пиел, той „вземал“. В неговия свят пътят бил розов, а знаците били просто забавни емотикони. Когато камионът на дрогирания Юли и автобусът на 45-кратния рецидивист Ставри се срещнали, се случило това, което законите на физиката изискват, а законите на държавата не успели да предотвратят. Металът се смачкал, а статистиката се обогатила с още няколко трупа. Но за Ставри и Юли това било просто „лош късмет“.
Глава трета: Местният феодал
В същото време, в едно малко градче, бай Иван пиел петата си водка в местната кръчма. Той живеел на три преки оттам, но краката го боляли, затова запалил голфа.
– Иванчо, внимавай, че полицаите са отвън, подвикнал кръчмарят.
Иванчо се изсмял. Излязъл, извадил една двайсетачка, намигнал на патрулката и те го пуснали с бащинска загриженост. Та нали са негови хора, нали е „наш човек“? Двадесет евро са по-тежки от един човешки живот, ако този живот не е твоят.
Глава четвърта: Наследникът
Докато Бай Иван се прибирал на зигзаг, неговият 17-годишен син вече тествал подаръка за рождения си ден. Баща му му купил „бегачка“ с 300 коня под капака – нищо, че няма пълнолетие, книжката е въпрос на „почерпка“.
В два през нощта стрелката на скоростомера показвала 170 км/ч. До него седяло момиче, неговата приятелка, която му се възхищавала. Момичето не знаело, че седи в ковчег с кожена тапицерия. Едно невнимателно движение и... край.
Бащата плакал на погребението, псувал „скапаните пътища“ и „лошия асфалт“, но забравил да спомене, че сам е купил оръжието на убиеца.
Поуката (която никой няма да си вземе)
В държавата на Некролозите по Стълбовете правото на силния е по-силно от правото на живия. Тук всеки е „над нещата“, докато не се озове „под пръстта“. Тук цакат на ченгето, купуват на сина и си пият водката, докато смъртта не им поиска сметката. А тя винаги е висока. И се плаща в брой. С кръв.
Край на приказката. Спете спокойно, утре пак сме на пътя.
