Преди 45 години, на 13 май 1981 г., светът е разтърсен от покушение срещу папа Йоан Павел II на площад „Свети Петър“ във Ватикана. По време на традиционната си седмична аудиенция 23-годишният турски гражданин Мехмет Али Агджа стреля по папата пред около 10 000 души. Йоан Павел II е тежко ранен – засегнат е от три куршума в коремната област и ръцете – и е транспортиран по спешност в болницата „Джемели“ в Рим, където претърпява животоспасяваща операция. Стрелецът е задържан веднага на място, припомня БТА.
Агджа, избягал по-рано от турски затвор, е с криминално минало, включително убийството на журналиста Абди Ипекчи през 1979 г. Италианските власти го обвиняват в опит за убийство на държавен глава, както и в раняване на две жени от тълпата. На 22 юли 1981 г. той е осъден на доживотен затвор.
Покушението предизвиква незабавна световна реакция и вълна от съболезнования и подкрепа от държавни и религиозни лидери. Сред първите реагирали са кралица Елизабет II, президентът на САЩ Роналд Рейгън, канцлерът на ФРГ Хелмут Шмидт, израелският премиер Менахем Бегин и генералният секретар на ООН Курт Валдхайм. Всички те осъждат атаката и изразяват надежда за бързо възстановяване на папата.
Въпреки първоначалните версии, че Агджа може да е действал сам, още в ранните етапи на разследването италианските власти започват да работят и по хипотезата за организиран международен заговор. Появяват се данни за възможна логистична подкрепа, финансиране и съучастници, преминавали през няколко европейски държави. В следствието се споменават маршрути през Западна Европа и контакти, които по-късно ще бъдат свързвани с т.нар. „мрежа на Сивите вълци“, без обаче тези твърдения да бъдат доказани по категоричен начин.
Българската следа
През 1982 г. разследването придобива нова международна и политическа тежест с появата на т.нар. „българска следа“. Италианските служби, под натиск от част от западните разузнавателни среди и медии, започват да разглеждат версията, че Агджа е бил подпомаган логистично от хора, свързани с българските дипломатически структури в Рим.
На 25 ноември 1982 г. е арестуван Сергей Антонов – заместник-директор на бюрото на Българска гражданска авиация „Балкан“ в Рим. Той е обвинен в съучастие в подготовката на атентата. Според италианската прокуратура Антонов е имал контакт с Агджа и е участвал в логистично подпомагане на операцията. Българската страна категорично отхвърля обвиненията, а Антонов заявява, че не познава турския гражданин и няма никакво участие в случая.
По-късно са издадени заповеди за арест и на още двама български граждани – Тодор Айвазов, служител в българското посолство в Рим, и Жельо Василев, бивш военен аташе. Обвиненията срещу тях се основават основно на показанията на Агджа, които в различни етапи на разследването са противоречиви и променяни.
Ключовият свидетелски разказ на Агджа се превръща в основа на обвинителната конструкция, но е съпътстван от множество несъответствия, включително различни версии за участници, срещи и финансиране. Въпреки това делото продължава и се превръща в един от най-известните политически процеси на Студената война.
Процесът срещу българските граждани започва на 27 май 1985 г. в Рим. Единственият реално съден на място е Сергей Антонов, тъй като останалите двама обвиняеми не са екстрадирани от България. Делото е съпътствано от силен международен медиен и политически натиск.
На 29 март 1986 г. Римският наказателен съд постановява оправдателна присъда за всички обвиняеми „поради недостиг на доказателства“. Съдът приема, че обвинението не е успяло да докаже съществуването на организиран заговор и че показанията на Агджа не могат да бъдат достатъчна основа за осъдителна присъда.
След освобождаването си Сергей Антонов се завръща в България в началото на април 1986 г. По-късно, през 2002 г., папа Йоан Павел II заявява при посещение в България, че никога не е вярвал в т.нар. „българска следа“.
Самият Мехмет Али Агджа излежава около 19 години в италиански затвор и през 2000 г. е помилван по инициатива на папата и с решение на италианския президент Карло Чампи, след което е екстрадиран в Турция.
