Ще успеят ли новите държавни мерки да защитят българските производители и да ограничат разликата между цената „на полето“ и тази в магазина? Мненията са разделени. Според представители на бранша новите мерки на правителството са крачка в правилната посока, но експертите предупреждават, че те могат да се окажат нож с две остриета.
„Продукцията ни е свежа, ежедневно я прибираме и успяваме да я реализираме добре. В момента има глад на пазара за качествена продукция, а пазарите и тържищата са залети с некачествена стока на много по-ниска цена“, коментира пред Нова телевизия производителят Иван Кабуров, който отглежда краставици в семейна оранжерия от 8 декара. Той обяснява, че продукцията му излиза от стопанството на цена между 1,60 и 1,80 евро, но до крайния потребител поскъпва значително. Това, по думите му, се случва в условия на силно изкривен пазар.
Кабуров подчертава, че въпреки вложения труд и време, печалбата за производителя остава минимална:
„Ние сме работили близо 60 дни, за да произведем този продукт, а получаваме не повече от 10% печалба, докато търговците реализират 50–60%“, изчислява той. Според него основният проблем е липсата на контрол по цялата верига и липсата на реална проследяемост.
„На първо място трябва да има проследяемост на хранителната верига“, добавя той и акцентира, че подкрепя първите мерки на кабинета.
Председателят на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Марин Генуров също е на това мнение: „Това със сигурност е стъпка към по-добър контрол върху цялата агрохранителна верига“.
Според него целта не е „тотален контрол“, а повече прозрачност и справедливо разпределение на добавената стойност: „Производителите получават много малка част от нея в сравнение с търговците, а в крайна сметка потърпевши са гражданите“.
Икономистите остават скептични
Този ентусиазъм обаче не се споделя напълно от експертите. В ефира на Нова телевизия икономистите Адриан Николов и Аркади Шарков предупредиха, че не е ясно доколко новите регулации могат реално да повлияят на пазара и какви биха били последиците за потребителите и бизнеса.
Още в началото на дискусията двамата експерти поставиха под въпрос самата цел на мерките – дали те са насочени към намаляване на цените или просто към ограничаване на тяхното нарастване. Според Адриан Николов допълнителните административни тежести неизбежно ще се прехвърлят върху крайните цени.
„Това означава допълнителна административна тежест върху бизнеса, която в крайна сметка ще бъде включена в цената на продуктите. Няма кой друг да я плати“, акцентира той и обърна внимание на обхвата на мерките, като посочи, че значителна част от пазара остава извън тях: „Над 50% от пазара на храни – малки магазини и открити пазари – изобщо не се засяга от тези предложения“.
Николов постави под съмнение и идеята за извънредна ситуация с цените, като подчерта, че текущата инфлация не оправдава подобен тип намеса:
„Имаме около 6–7% годишна инфлация – това не е кризисно ниво“, обясни позицията си икономистът.
Аркади Шарков пък насочи разговора към по-широкия икономически контекст, включително международните фактори и процеса по въвеждане на еврото. Според него част от ценовия натиск е свързан именно с тези процеси.
„Еврото е една от причините – не защото е проблем само по себе си, а защото създава условия за закръгляне на цените. Кризата в Близкия изток и глобалните икономически процеси също оказват влияние“, посочи той и даде пример с други държави, като Хърватия, където след въвеждането на еврото са били прилагани временни ценови ограничения.
Според него в България по-вероятен сценарий е въвеждане на „референтни цени“, а не директни тавани: „По-скоро ще има диапазон, в който цените се считат за оправдани, а не фиксирани стойности“.
Икономистите са единодушни, че по-съществен фактор за инфлацията остава фискалната политика.
Николов предупреди, че „ако поддържаме висок бюджетен дефицит и наливаме средства в икономиката чрез дълг, това е силно проинфлационно поведение“.
Шарков допълни, че увеличените публични разходи и демографските процеси ще оказват допълнителен натиск върху цените: „Допълнителният приток на пари води до по-високо потребление и съответно до инфлация“.
По думите му в началото на следващата година е възможен нов ценови натиск при храните, породен от натрупани глобални фактори.
В заключение експертите подчертаха, че макар мерките за прозрачност да могат да имат ограничен ефект, те не адресират основните причини за инфлацията. Според тях устойчиво решение може да дойде единствено чрез по-дисциплинирана фискална политика, по-силна конкуренция и реален анализ на пазарните процеси, а не чрез административен контрол върху цените.
