Съжалявам, че ще ви припомня темата за паметника на съветската армия в столицата, която повечето от вас отдавна са забравили. Предизвикаха ме останките от БСП в София, които онзи ден се възпалиха и настояха паметника, известен още като МОЧА, да бъде възстановен. Монументът в Княжеската градина бил памет за миналото.
Така рече превъзбудено Иван Таков, градски лидер на социалистите. Дори предлага референдум за връщане на бронзовия войник с шмайзера.
Самият факт, че шепа „червени“ повдигат този въпрос в момент, когато кабинетът „Радев“ прави първи крачки за стабилизиране на страната, издава тотално безсилие и отчаян опит да бъдат забелязани. Предимно от медии. Е, забелязаха ги някои. И какво от това?
Тази страница трябваше отдавна да бъде затворена, ако питате мен. Тя не ражда нищо добро, освен разделение в обществото. Това ли е целта?
Нека Таков и другите като него да отговорят на простичкия въпрос: Памет за какво? За червената армия, която окупира България на 5 септември 1944 г.? СССР обявява война на Царство България, но военни действия няма. В страната ни влизат и се настаняват 600 000 съветски военни. До 1947 година всички българи мизерстват, защото издържат тази огромна армия. Това ни струва 133 милиарда лева или 6 милиарда долара на днешен курс. Кремъл слага ръка на над 150 български заводи и предприятия, като изнася цялото оборудване към СССР. В това число и трите ни авиозавода, произвели над 1000 самолета за нуждите на страната.
Този грабеж би имал някакво, макар и фалшиво оправданийце, ако български войници бяха воювали срещу Москва. Но Борис III и правителствата ни в периода на Втората световна война, не допускат такова нещо.
От какво ни е освободила тогава Червената армия? Ако става дума за признание на победата на Сталин срещу Хитлер – вдигнали сме 180 паметника в чест на този факт. Колко трябва да са, според Иван Таков и компания знаците на раболепие?
И от коя победа по-точно се възторгваме? На болшевизма над нацизма? Това, че Сталин побеждава – с решаващата подкрепа на съюзниците САЩ и Великобритания – прави ли болшевизма по-добър от нацизма?
И как ронещите сълзи за МОЧА обясняват договора „Рибентроп-Молотов“, по силата на който нацистка Германия и болшевишкия Съветски съюз нападнаха Полша от две страни през 1939 година? Като „спасителна мисия“ или „специална военна операция“? А двете войни – през 1939 и 1941 на Сталин срещу Финландия? И те ли са „освободителни“ или са за заграбване на част от Карелия?
А нахлуването на Червената армия в Литва, Латвия и Естония? „Освобождение“ ли?
Чумата победила холерата, а цената - милиони жертви.
БВП на България в периода 1939 и 1943 г. е с 8% по-малък от този на Италия и 12% под този на Австрия. Българската икономика се развива с темпове от 8,9 на сто, което е рекордно за Европа.
Червената армия не ни освобождава от нищо. Окупирани сме и сме натикани в „източния блок“ под контрола на комунистическа Москва. Този модел, гордо назоваван „диктатура на пролетариата“, за 45 години социализъм ни „осигури“ три фалита. През 1960 г., 1977/1978 г. и 1989/1990 г. Причините са планова икономика, неефективни инвестиции и липса на валутен резерв. Всичко това заради лошо управление на комунистическата партия.
Тези, които толкова страдат за МОЧА тъгуват и за Тодор Живков, който два пъти – през 1963 и 1973 г. – предлага България да стане 16-а съветска република. Добре, че Кремъл отказал, заради други свои интереси.
БСП е в трудна ситуация след изборите на 19 април. С опити да предизвика шум с искане за връщане на желязната грамада в Княжеската градина, няма да постигне нищо. Първо: обществото ни се е променило, светът се е променил, темата е отживелица. Второ: Румен Радев и „Прогресивна България“ превзеха този терен. Трето: пропагандата в съветски стил не привлича, а отблъсква.
След падането на Берлинската стена в Източна Европа започна процес на десъветизация. Държави и народи направиха оценка на едно минало, причинило на милиони хора повече беди и лишения, отколкото радости.
С преклонение пред Сталин и Путин, кебапчета до „чинията“ на Бузлуджа, мълчание за зловещия атентат в църквата „Св. Неделя“, Народния съд, репресиите и лагерите след 1944 г., включително и срещу комунисти, БСП само агонизира.
В Чехия, Полша, Естония, Румъния, Унгария, Литва, Латвия, Хърватска, Словения и повечето бивши съветски републики се справиха с проблема преди години.
МОЧА е в моргата на историята.
Обществото ни има нужда от идеи и решителни реформи, от национална кауза, енергия и подем. Част сме от Европа, от модерния свят и там ни е мястото. Носталгията по комунизма е обратното на това.
Ляво е нужно в българската политика. Левите идеи има място в обществения живот и развитие. За това трябва да се говори, спори и воюва.
Всъщност истината е, че много от тези, дето вият най-силно за паметника на съветската армия, си пият кафето във Виена, бизнесът им е от „червените куфарчета“, имат имения в чужбина, децата и внуците им учат и живеят в „омразния Запад“, а БСП им е нежна като търговска марка.
Лицемерие. Ужасно лицемерие.
Дарина Георгиева
