С прожектори, дълги шлейфове, овации и неизбежния блясък на Лазурния бряг, тазгодишният фестивал в Кан отвори врати. Но зад традиционния разкош на червения килим този път прозираше и друго настроение – усещане за несигурност в индустрия, която сякаш все по-често гледа към бъдещето с тревога, а не само с възторг.
Официалното откриване на най-престижния кинофорум в света беше поверено на Джейн Фонда и Гон Ли. Церемонията събра на едно място актьори, режисьори и продуценти от различни поколения – от Деми Мур до Илайджа Ууд, познат на милиони зрители като Фродо от „Властелинът на пръстените“.
По червения килим преминаха още Джеймс Франко, Айзък де Банколе и десетки представители на световното кино. Само че разговорите тази година не се въртяха единствено около филми, премиери и фаворити за „Златна палма“. Голямата тема в Кан се оказа друга – какво ще остане от киното в епохата на изкуствения интелект и дали Холивуд постепенно не обръща гръб на европейските фестивали.
На сцената Джейн Фонда използва присъствието си не просто за церемониален жест, а за политическо и морално послание. Актрисата, известна от десетилетия със своята активна гражданска позиция, призова киното да не губи способността си да защитава хората в периферията на обществото.
„Разказваме истории… истории, които пораждат съпричастност към маргинализираните, истории, които ни позволяват да почувстваме различията, истории, които ни показват, че е възможно и друго бъдеще“, заяви тя пред препълнената зала.
Думите ѝ прозвучаха като своеобразен манифест за фестивал, който тази година е осезаемо по-политически. Исторически драми за авторитаризъм, фашизъм и обществено разделение доминират сред фаворитите в конкурсната програма, а присъствието на режисьори като Педро Алмодовар, Хирокадзу Корееда и Кристиан Мунджиу подсказва, че авторското кино отново ще задава тона.
Сред най-емоционалните моменти на вечерта беше появата на Питър Джаксън, който получи почетна „Златна палма“ за цялостен принос към киното. Отличието му беше връчено именно от Илайджа Ууд – символичен жест към наследството на „Властелинът на пръстените“, променило съвременното фентъзи кино.
Джаксън прие наградата със самоирония, която разчупи иначе тържествения тон на церемонията.
„Това е зашеметяваща изненада, истинско чудо… Не съм човек за „Златна палма“, пошегува се режисьорът под продължителни аплодисменти.
Иронично или не, точно подобни фигури напомнят защо Кан продължава да бъде място, където киното все още се възприема като изкуство, а не само като алгоритъм за приходи.
Ако има една тема, която буквално виси над фестивала, това е изкуственият интелект.
Директорът на фестивала Тиери Фремо зае твърда позиция срещу навлизането на AI в киното, особено на фона на страховете, че технологии за синтетични образи и гласове могат да изместят хиляди професионалисти.
„Тук, в Кан, сме на страната на артистите, сценаристите и всички професионалисти – актьори и озвучители“, заяви той.
Парадоксът обаче е трудно пропускаем дори на Френската ривиера. Фестивалът едновременно предупреждава за рисковете от AI и подписва многогодишно партньорство с Meta – компания, която инвестира милиарди именно в такива технологии.
Точно Meta стои и в центъра на един от най-обсъжданите филми в Кан тази година. Стивън Содърбърг използва технология на компанията, за да създаде видеообрази на покойния Джон Ленън и Йоко Оно за документалния си филм.
Това отвори поредния голям спор – къде свършва творческият инструмент и откъде започва дигиталното „възкресяване“ на хора, които вече не могат да дадат съгласието си. И киното, както често се случва, първо задава въпросите, а после светът започва да спори по тях.
Още една тема тревожи организаторите – отсъствието на големите американски студиа.
За разлика от предишни години, този път в Кан няма мащабен холивудски блокбастър, който да привлече масовата публика и да създаде обичайния медиен шум. Имената на Стивън Спилбърг и Кристофър Нолан така и не се появиха в програмата.
Липсват и студийните гиганти като Disney, Warner Bros. и Universal Pictures, което поражда все повече въпроси дали европейските фестивали не започват да губят значението си за американската индустрия.
Фестивалният директор Тиери Фремо все пак опита да успокои ситуацията, като подчерта, че американското кино остава представено в конкурса с новите филми на Джеймс Грей и Айра Сакс.
Междувременно политиката също намери място под светлините на фестивала. Ирландско-шотландският сценарист Пол Лавърти, член на журито за „Златна палма“, отправи остри критики към Холивуд заради отношението към актьори, изразили позиции относно войната в Газа.
Той заяви, че фигури като Сюзън Сарандън, Хавиер Бардем и Марк Ръфало са били поставени в своеобразен „черен списък“ заради критичните си позиции.
Темата за войната и реакцията на културната индустрия към нея отново раздели фестивала, както се случва все по-често през последните години. Активисти настояват европейските кинофоруми да заемат по-ясна позиция по конфликта в Газа, но организаторите продължават да избягват официални политически декларации.
Така още преди да бъдат раздадени големите награди, Кан вече показа, че тази година киното няма да бъде единственият главен герой на фестивала.
