Кореспонденция с иранска актриса е била причината за жеста, с който Брижит Макрон удари съпруга си Еманюел Макрон преди около година, твърдят редица френски медии, сред които BFM TV, „Воаси“, „Мадам Фигаро“ и „20 минют“, позовавайки се на френския журналист Флориан Тардиф.
Случаят предизвика огромен интерес още миналата година, когато кадри с френския президент и първата дама на Франция, заснети малко преди слизането им от самолета във виетнамската столица, обиколиха световните медии и социалните мрежи. Тогава мнозина коментираха дали Брижит Макрон действително е ударила шамар на съпруга си или става дума за момент, изваден от контекст.
Сега темата отново се връща във френското публично пространство с излизането на книгата „Една (почти) перфектна двойка“. В нея журналистът и политически коментатор на „Пари мач“ Флориан Тардиф развива тезата, че преди около година Еманюел Макрон е поддържал кореспонденция с иранската актриса Голшифте Фахрани, а първата дама е разбрала за нея.
Според автора отношенията между президента и актрисата били платонични, но комуникацията между двамата продължила няколко месеца и включвала лични съобщения. В едно от тях Макрон казвал на актрисата: „Намирам Ви за много красива“, твърди Тардиф.
От антуража на Брижит Макрон категорично отричат тази версия. Френското издание „Паризиен“ отбелязва, че още на 5 март първата дама лично е опровергала слуховете пред автора на книгата. По думите ѝ тя никога не проверява телефона на съпруга си.
Още миналата година Елисейският дворец и семейство Макрон обясниха, че жестът, който мнозина възприеха като плесница, всъщност е бил шеговит момент между двамата съпрузи.
Въпреки това новата книга отново разпали спекулациите около отношенията в президентската двойка, а темата бързо беше подета от френските таблоиди и социалните мрежи, където случаят отново се превърна в повод за коментари и иронични реакции.
Голшифте Фахрани е на 42 години. Родена е в Техеран, но напуска Иран през 2007 г. и оттогава живее във Франция.
Актрисата е позната с ролите си във филми като „Историята на Ели“ на Ашгар Фархади, „Патерсън“ на Джим Джармуш и „Да четеш Лолита в Техеран“ на Еран Риклис.
През годините Фахрани неведнъж е попадала във фокуса на международното внимание не само заради актьорската си кариера, но и заради критичните си позиции към режима в Иран и активната си подкрепа за правата на жените.
