Мозъкът ни обича лесните решения. Затова все по-често разчитаме на GPS вместо на паметта си, скролваме вместо да четем и предпочитаме удобството пред усилието. Според учени обаче точно малките умствени предизвикателства могат да се окажат едни от най-важните неща за здравето ни с напредването на възрастта.
Изследвания показват, че хората живеят по-дълго, но често прекарват повече години в влошено здраве. При мозъка това може да означава загуба на памет, по-бавна мисъл и по-висок риск от деменция, пише BBC.
Добрата новина е, че не са нужни радикални промени. Според учени малки ежедневни навици могат да изградят т.нар. „когнитивен резерв“ – способността на мозъка да компенсира стареенето и уврежданията.
Изключете GPS-а понякога
Едно от най-важните оръжия срещу когнитивния спад може да бъде… ориентирането.
Частта от мозъка, която отговаря за пространствената памет – хипокампът – е сред първите засегнати при Алцхаймер.
Невролози от University College London посочват, че хората, които активно използват уменията си за ориентация, често имат по-добре запазен мозък.
Именно затова таксиметровите шофьори например са сред професиите с по-нисък риск от смъртност, свързана с Алцхаймер. Години наред те тренират мозъка си да помни улици и маршрути без карта.
Според учените дори дребни промени могат да помогнат – нов маршрут до работа, ориентиране без телефон или спортове като ориентиране сред природата.
Разговорите също тренират мозъка
Социалният живот се оказва не по-малко важен. Проучвания показват, че хората, които поддържат активни социални контакти в средна и по-късна възраст, имат значително по-нисък риск от деменция.
Една от причините е, че разговорите натоварват различни части на мозъка едновременно – памет, език, концентрация и планиране.
Според учени от King’s College London социалните контакти също намаляват хроничния стрес, който може да уврежда мозъка с времето.
Изследвания дори показват, че при хора, които по-късно развиват деменция, симптомите се появяват години по-рано, ако са били социално изолирани.
Ученето не трябва да спира
Мозъкът реагира най-добре на новост и предизвикателства. Затова учените смятат, че ученето през целия живот е едно от най-силните средства срещу когнитивния спад.
Това не означава непременно университет или курсове. Достатъчни могат да бъдат ново хоби, четене, градинарство, музика или участие в клубове и групи.
Изследвания показват, че подобни дейности стимулират образуването на нови връзки между нервните клетки – процес, известен като невропластичност.
Именно тази способност на мозъка да се адаптира и променя през целия живот се смята за една от най-големите защити срещу стареенето.
Малките навици имат значение
Според учените няма една магическа формула за „млад мозък“. Но комбинацията от движение, социален живот и умствени предизвикателства може значително да забави когнитивния спад.
А най-хубавото е, че много от тези навици не изглеждат като лечение или тренировка – а просто като по-интересен начин на живот.
