Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е предложил съюзниците да отделят по 0,25% от брутния си вътрешен продукт за подкрепа на Украйна в опит да намали нарастващото напрежение в Алианса около разпределението на помощта за Киев. Идеята обаче е срещнала сериозна съпротива от страна на някои от ключовите държави членки, пише Politico. Предложението е било обсъдено на закрита среща на посланиците в НАТО в края на миналия месец като част от подготовката за предстоящата среща на върха на Алианса през юли в Анкара.
Според дипломати целта е помощта за Украйна да стане по-предвидима и дългосрочна.
Ако идеята бъде одобрена, годишната подкрепа за Киев може да достигне около 143 милиарда долара – почти три пъти повече от сегашните нива. За сравнение, през миналата година Украйна е получила около 45 милиарда долара военна помощ от съюзниците си. Средствата включват доставки на оръжие, инвестиции в украинската отбранителна индустрия и програми за закупуване на американско въоръжение.
Зад инициативата стои и недоволството на част от държавите, които смятат, че поемат непропорционално голяма тежест. Страните от Северна Европа и Балтийския регион, както и Нидерландия и Полша, отделят значително по-висок дял от икономиката си за военна помощ за Украйна в сравнение с други съюзници.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас коментира темата след среща на външните министри в Брюксел, като заяви, че въпросът за неравномерното разпределение на тежестта се поставя постоянно. Подобни опасения вече бяха изразени и от шведски представители, които предупредиха, че не е устойчиво малка група държави да осигурява несъразмерно голяма част от помощта.
Предложението на Рюте идва в момент, когато въпросът за подкрепата за Киев остава особено чувствителен след решението на американския президент Доналд Тръмп да замрази почти всички нови военни доставки. Това увеличи натиска върху европейските съюзници да поемат по-голяма роля.
Самият Рюте вече подчерта, че срещата на върха в Анкара ще бъде силно фокусирана върху Украйна и необходимостта страната да остане максимално стабилна.
Интересното е, че сходна идея беше предложена още миналата година от украинския президент Володимир Зеленски. Тогава той призова партньорите да отделят 0,25% от своя БВП за украинската отбранителна индустрия и вътрешното производство.
Въпреки това инициативата среща съпротива, включително от страна на Франция и Обединеното кралство, което поставя под съмнение приемането ѝ в сегашния ѝ вид. За да се превърне в официална политика на НАТО, предложението трябва да бъде одобрено единодушно от всички членове.
Допълнително усложнение идва от държавите, които са едновременно членове на НАТО и ЕС. Част от тях настояват приносът им към новия европейски заем за Украйна на стойност 90 милиарда евро да бъде взет предвид при евентуални нови финансови ангажименти.
Темата вероятно ще бъде сред основните акценти на предстоящата среща на външните министри на НАТО в шведския град Хелсингборг, където ще се търси подкрепа за различните варианти преди юлската среща на върха.
