Парламентът одобри на първо четене промени в Закона за защита на потребителите, насочени към ограничаване на необоснованото поскъпване на стоки и услуги. Законопроектът е внесен от Явор Гечев от Прогресивна България и група народни представители и получи подкрепата на 121 депутати от ПБ и 15 народни представители от ДПС. Срещу текстовете гласуваха един депутат от ПБ, четирима от ГЕРБ-СДС, осем от Демократична България, 13 от Продължаваме промяната и 12 от Възраждане. 10 депутати от ГЕРБ-СДС и 11 депутати от ДБ се въздържаха.
Предложените изменения предвиждат част от разпоредбите в Закона за въвеждането на еврото да бъдат прехвърлени в Закона за защита на потребителите, като срокът на действие на тези мерки бъде удължен с още една година.
Сред основните промени е забрана за увеличение на цените на стоки и услуги, когато то не може да бъде икономически обосновано. В законопроекта са посочени и конкретни фактори, които могат да оправдаят поскъпване – сред тях са по-високи производствени и доставни разходи, увеличени разходи за труд, по-скъпа енергия и други икономически показатели.
Според вносителите целта е да се ограничи спекулативното покачване на цените и да се осигури повече прозрачност.
Предвижда се още големите търговци на дребно – включително магазини за храни, напитки, тютюневи изделия, лекарства и други стоки с оборот над 5,1 млн. евро за предходната година – ежедневно да публикуват ценова информация в машинночетим формат.
Ако промените бъдат окончателно приети, те трябва да влязат в сила от 9 август 2026 г. и ще се прилагат до 9 август 2027 г.
По време на дебатите в пленарната зала опозицията отправи критики към въвеждането на понятието „справедлива цена“. От страна на вносителите обаче подчертаха, че идеята не е да се налагат ценови тавани, а да се създаде ориентир с информативен характер.
Критики срещу промените
Малко по-рано Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС) излезе с остра критика срещу предложените промени. Според организацията те се придвижват прекалено бързо и без достатъчно обществено обсъждане.
Изпълнителният директор на АТНС Галин Попов посочва, че законодателният процес заобикаля стандартните процедури, включително оценка на въздействието, и че това създава риск от непредвидими последици за бизнеса. По думите му се стига до ситуация, в която „бизнесът е виновен, докато не докаже противното“, а правилата за цените се определят без достатъчно експертен и обществен дебат.
От асоциацията подчертават още, че ефективната конкуренция и добре функциониращият пазар са най-добрият механизъм срещу спекулативно поскъпване, а не допълнителни административни ограничения. Според тях подобни мерки не трябва да се приемат прибързано, тъй като могат да окажат сериозно влияние върху цялата икономика.
