Нов спор за парите на Европейски съюз разтърси Брюксел. Испания беше обвинена, че е използвала милиарди евро от европейския фонд за възстановяване след Covid-19 за покриване на пенсии и социални разходи вместо за инвестиции. Скандалът предизвика остра реакция в Германия и Нидерландия и отново отвори един от най-чувствителните въпроси в ЕС – дали общият европейски дълг не се превръща в механизъм, чрез който по-богатите държави финансират бюджетните проблеми на по-задлъжнелите икономики.
Спорът започна след доклад на испанската одитна служба, според който до 10 млрд. евро от европейските средства може да са били използвани за текущи социални разходи и пенсии, пише Politico.
Фондът беше създаден след пандемията с идеята да финансира реформи, зелени проекти и дигитализация, а не ежедневни бюджетни нужди.
Европейската комисия и испанското правителство категорично отричат нарушения.
От Мадрид твърдят, че средствата не са били отклонявани и че временните бюджетни прехвърляния са законна практика, която не нарушава правилата на ЕС.
Но случаят бързо се превърна в политически проблем.
Старото разделение в Европа
Още при създаването на фонда през 2021 г. северните държави предупреждаваха, че общият европейски дълг може да се превърне в скрит механизъм за финансиране на по-задлъжнели страни от Южна Европа.
Фондът за възстановяване възлиза на около 577 млрд. евро под формата на грантове и евтини заеми и беше исторически прецедент, защото Европейската комисия за първи път пое огромен общ дълг от името на всички държави членки.
Сега критиците твърдят, че опасенията им се потвърждават.
Нидерландският евродепутат Дирк Готинк заяви, че фондът все повече прилича на „бюджетна подкрепа“, а не на инструмент за конкретни инвестиции и реформи.
Лидерката на Алтернатива за Германия Алис Вайдел пък обвини ЕС, че германските данъкоплатци плащат за „социалистическо лошо управление“ в Европа.
Комисията защитава Испания
От Европейската комисия защитиха испанското правителство.
Заместник-председателят на Комисията Рафаеле Фито заяви, че държавите могат временно да използват ликвидност от европейските плащания за други бюджетни нужди, стига средствата впоследствие да бъдат насочени към договорените проекти.
По думите му това не застрашава европейските пари и не представлява злоупотреба.
Проблемът с прозрачността
Случаят обаче отново постави под въпрос контрола върху огромния следпандемичен фонд.
Европейската сметна палата от години предупреждава, че механизмът е по-труден за проследяване от традиционните европейски програми.
Причината е, че средствата се отпускат след изпълнение на определени цели и реформи, а не срещу конкретни фактури и разходи.
Според критиците това създава риск парите да се използват временно за запълване на бюджетни дефицити.
Напрежение преди новия бюджет на ЕС
Скандалът идва в момент, когато започват тежките преговори за следващия дългосрочен бюджет на Европейски съюз.
Северните държави настояват за по-строг контрол върху разходите и са все по-скептични към нови общи заеми.
Южните икономики, сред които и Испания, настояват, че ЕС трябва да продължи с по-активна обща финансова политика.
Така спорът за испанските разходи вече не е само счетоводен или юридически казус.
Той се превръща в нова битка за това какъв ще бъде Европейският съюз след кризите – съюз с по-дълбока финансова солидарност или Европа, в която всяка държава отново ще бъде оставена основно да се справя сама.
