Малкото свободно време и ограничените финансови възможности са основните причини българите да не посещават повече културни събития. Повечето сънародници продължават да нямат достъп до културен живот. Това показва изследване на 'Фабрика за идеи' и 'Обсерватория по икономика на културата'.
Отделните райони на страната трябва да имат различни политики в областта на културата, заключават авторките на изследването, което ежегодно проследява културното участие на българите.
Вижте някои интересни изводи от проучването с участието на "Алфа Рисърч":
Близо 65% от българите са посетили историческа забележителност поне веднъж за последната една година. Второто най-посещавано място, където може да имат достъп до вид култура, са заведенията с жива музика, които са посетени поне веднъж през изминалата година от 60.2 на сто от българите.
Библиотека не са посетили 68.8%, а опера или балет 81.6%. На театър нито един път не са били 58.5% от хората, а на изложба или музей – 54.2%. Концерти със съвременна поп, поп-фолк или народна музика не са посетили нито веднъж 61.6% от анкетираните, а фестивал или събор – 40.6%
Малко над половината българи са гледали филм на кино поне веднъж през последната година, докато само 23% от хората са посетили литературно събитие, сочат още данните. Показателите отчитат по-добри резултати в сравнение с последните няколко години, когато числата бяха дори още по-тревожни.
Бавно нарастват и читателите. 62.8% от анкетираните са прочели поне една книга през последните 12 месеца, докато преди година те са били 56.4%. Данните недвусмислено показват, че мъжете четат по-малко от жените. През 2022 г. 29.6% от жените не са прочели нито една книга, докато при мъжете – 44.5%. Средно читателите са прочели приблизително 9 заглавия през последната година.
Най-активни читатели се оказват хората между 40 и 49 години. 45.8% от младежите между 18 и 29 години не са прочели нито една книга, а сред пенсионерите – 50.7%.
Образованието е ключов фактор за активното четене. Само 8.7% от хората с висше образование не са прочели нито една книга за последната година, докато при българите със средно образование - близо половината. От хората с основно или по-ниско образование прочелите поне една книга са 16.7%.
Изследването показва, че хората в малките градове и селата четат значително по-малко, от жителите на областните градове и София. Само 12% от столичаните не са прочели книга през последната година, а в областните градове – 30.8%. Близо половината от жителите в малките градове (46.8%) обаче не са прочели нито една книга, а в селата – 63% от хората.
Изследването показва, че липсата на време се оказва все по-важен фактор хората да не посещават културни събития. Основната причина продължава да бъде финансовата, но ако през 2022 г. 54.4% от българите не посещават културни събития, защото е скъпо, то през 2025 г. този дял е намлял до 38.2%. Същевременно заради липса на свободно време 35.3% от анкетираните не ходят на театър, изложби или музеи.
За младежите парите и свободното време са с почти изравнени показатели, докато за възрастните липсата на време е най-голямото препятствие. Според Янина Танева и Диана Андреева ключово е да се обърне внимание на най-младите участници в културата. Едно отдавнашно предложение на организаторите на проучването е създаването на културен паспорт за деца, юноши и младежи от 6 до 26-годишна възраст. В тази група попадат около 1.3 млн. души. Културният паспорт ще осигурява безплатен достъп до определен брой събития. Един такъв паспорт ще струва 50 евро, а държавата ще трябва да отделя 65 млн. евро всяка година, за да осигури най-младата публика с безплатни билети за културни събития, пресмятат те.
Предлага се още да се адресират териториалните дисбаланси на културните дейности и политики. Отбелязва се, че публичното финансиране на култура често се концентрира предимно върху организации и институции в столицата и големите градове, не достига и до определени уязвими социални групи.
