Къде е посоката, магистралата на духа, пита още политикът
Иван Генов е доктор по международно право. Председател на партия Българската Левица.
Г-н Генов, променя ли се България при управлението на ГЕРБ? Как да гледаме на нашето бъдеще – оптимистично или песимистично, какъв е критерият?
Да, България се променя, но твърде малко се развива. ГЕРБ неусетно се превърна в част от дведесетилетното статукво като дори го ”обогати” с още по-отблъскваща физиономия и отблъскващо поведение. Критерият за оптимистичен или песимистичен поглед към бъдещето е ясен – отношението ни към политическото и икономическото статукво. Вече 20 години практически един и същ елит с някои гастролиращи птици изтезава снагата на българският народ, руши авторитета и дееспособността на българската държава. Чалгата е не само в културата, тя заседна дълбоко и в политиката. Изгуби се принципната разлика между леви и десни в парламента. Идеите са в немилост, парите са в култ. А къде е посоката, магистралата на духа?
Лаконичният отговор на въпроса Ви е – преутвърждаването на статуквото е катастрофа и безпътица, а радикалната му промяна е надежда и шанс.
Но нали Берлинската стена падна, вече сме в НАТО и ЕС. Това не е ли условие и предпоставка България да се движи напред независимо от кризата?
НАТО не развива, а милитаризира. ЕС е добра предпоставка, но не е достатъчно условие. На мястото на Берлинската стена се появиха множество нови стени, неолиберални стени, които охраняват богатите от бедните, финансовия капитал от реалната икономика, държавите – хегемони от по-малките държави, стени, които охраняват статуквото от каквато и да е съществена промяна. Капитализмът не е решение на стратегическите проблеми на човечеството. Основен негов закон е свръхпечалбата на всяка цена, докато хармоничното развитие и издигането на човешката личност съвсем не е приоритет. Образно казано капитализмът е октопода, капитализмът носи е себе си кризите, така както облакът носи дъжда.
Крайно време е да се извлекат уроците от глобалната криза, да се предложат и осъществят нови решения. В противен случай следващите кризи ще са още по-опустошителни.
Кой са основните поуки от световната икономическа криза, какви изводи и какви уроци следват за обществото?
Кризите не са наказание Божие, те не са природно бедствие, нито следствие от хаотично движение на небесните тела. Кризите са белег на капиталистическия начин на производство, резултат на определена политика. Краят на сегашната криза е вече началото на следващата. Могат да се изтъкнат няколко основни поуки от глобалната криза: Необходимост от повишена роля на държавата, междудържавното сътрудничество и на общините в сферата на бизнеса: и като преки участници, и като гаранти и регулатори. Икономиката е не само пазар, но и регулация. Частният интерес е важен, но общественият е върховен.
Необходимост от нови баланси в икономическата политика: преодоляване наглостта на финансовия и банковия капитал и многократно засилване на социалния сегмент. Установяващият се капитализъм тип ”Казино” залага на абсолютен произвол съдбата на цели народи, на милиарди население в интерес на шепа банки, корпорации, персони. Парите обаче не са по-ценни от гражданите. Бумът във финансовия сектор (особено на така нар. деривати) минира реалната икономика. Пропастта между производствената и финансовата сфера ще погребе всички. Финансовият, банковият капитал създава виртуален свят, който поразява реалния свят като рак. Необходимост от радикална реформа на световната финансова система: глобална и активна регулация на паричната политика, друг тип финансови институции, в които нито една държава не трябва да има доминираща роля. Необходимост от нова световна резервна валута и вместо американския долар – пазарна кошница от водещи валути. Нужна е преоценка на правилата на световната търговия. Ограничаване и преобръщане на опасната тенденция към нарастващо неравенство между отделните страни и нарастваща социална поляризация вътре във всяка страна. Тези два едновременно протичащи процеси генерират гняв и напрежение, които могат да разтърсят планетата.
Българското правителство направи ли адекватни изводи от кризата и предлага ли адекватни мерки за излизане от нея? Как оценявате двамата вицепремиери и по специално – Пакта за финансова стабилност на Симеон Дянков?
Парадоксално е, че именно г-н Цветанов като силов министър се оказа слабото звено в дясната пирамида – ГЕРБ. Той е боксова круша и ударите върху него са отвсякъде, без паузи. Другият вицепремиер г-н Дянков обаче е по-опасен и разрушителен, не само за пирамидата, но и за страната ни. Той подрива усилията на синдикатите и всички антикризисни мерки. Българската Левица е първата партия, която излезе с официална позиция относно така нар. Пакт за финансова стабилност. Ние отхвърляме неговата философия, политическия замисъл и особено социалните му последствия – нарастваща бедност, безработица и социално изключване. След валутния борд България не се нуждае от втора ризница или от фискален борд. Абсолютизирането на финансовия подход към икономика за сметка на социалния не позволява да се вземат верни стратегически решения, да се определят точните приоритети, да се развива бизнес. Волунтаристично е намерението основни икономически показатели да се превръщат в законови или конституционни норми. Пределите на бюджетния дефицит и публичния дълг на всяка държава от ЕС са определени в Договора от Маастрихт още през 1992 г. съответно до 3 % и до 60 % от БВП. Те обаче не са ”свещена крава”, защото различните фази на икономическо състояние изискват гъвкава политика, особено в условия на криза. Преразпределителната роля на държавата не е финансова, а политическа тема. Победилата на парламентарни избори партия или коалиция определя според програмата си каква част от БВП ще се преразпределя през бюджета. Българската Левица отхвърля предложените 35-37 % и счита, че всяко свеждане на преразпределението под 50% предопределя държавата като асоциална. Подобна е и оценката ни за размера на данък печалба и на налога върху личните доходи. Погрешно въведеният 10% плосък данък е психично отклонение и няма как той да бъде увековечен. Левите сили ще го отменят и ще предложат умерен прогресивен данък с необлагаем минимум. С други думи, г-н Дянков е финансовото измерение на Бин Ладен за българското общество. Той е финансов терорист, неолиберален фундаменталист, който насажда социален расизъм. Част по-скоро следва да бъде отстранен, защото не използва българската азбука, говори само с езика на Световната банка и МВФ и работи срещу оздравяването на икономиката на страната. Г-н Дянков е враждебен чужденец в своята държава- за него няма хора, няма човешки съдби; има само числа, банки, финанси.
Не виждате ли и позитиви в действията на управляващите като, например, създаването на БОРКОР?
Разбира се, че виждам позитиви, но те са много повече в публичните намерения отколкото в последващите действия на правителството. БОРКОР ще мениджира борбата с корупцията. Ръководните лица там са с авторитет и сериозна компетентност. Българската Левица очаква те да не са партийно подвластни и дано успеят да реализира замисъла, който роди инициативата, а именно, антикорупцията да стане отличителна черта на българското общество. По държавническият подход обаче предполагаше БОРКОР да е независима институция, а не да е към изпълнителната власт.
Г-н Генов, нека се пренесем в лявата територия. Говори се, че неотдавна на среща с партиен актив стратегът Ал. Лилов е заявил: ”Лудост е сега БСП да предлага радикална промяна”. Също така е отбелязал , че ”Думата социализъм не е забранена дума. Думата социализъм е хубава дума”. Заедно с това той за пореден път е неглижирал появата на вашата партия ”Българската Левица” и е призовал да не се поставя под съмнение поведението на ръководството на ”Позитано 20”. Как ще коментирате всичко това?
Вие демонстрирате отлична осведоменост за срещата на Ал.Лилов с актива от район ”Възраждане” в София на 24 февруари т.г. За първи път от две години насам ще си позволя да коментирам гледната точка на лявото крило в БСП, което по презумпция би следвало да е най-близко до автентичната лява партия – Българската Левица. Първо. Политическият генезис на лявото крило бе борба за промяна в десния курс на ръководството на БСП, а не за едно депутатско място или за едно място в изпълнителното бюро. По дефиниция лявото крило бе за отговорна лява политика, а не за алиби на изгубилата (програмно и управленски) лявата си идентичност партия. Второ. Кога ако не сега ( на дъното на кризата и на нарастващият радикализъм в света и в Западна Европа) една лява партия не трябвало да предлага радикална промяна? Изумително, не само стратегически, но дори и тактически!
Трето. За една истински лява партия социализмът не е просто хубава дума, а светла и мобилизираща идея, не е лирика, а политика. На последния конгрес на БСП няколкостотин делегати гласуваха единодушно за стратегията си ”България 2020” без нито веднъж да се спомене в нея социалистическата идея, думата социализъм, на цели 29 страници документ?!
Четвърто. Жалко е, когато някои забравят и не следват мъжеството и примера на един от най-влиятелните в света леви политици – Оскар Лафонтен и вместо да сочат успехите на Немската Левица да аплодират наследниците на Шрьодер.
Пето. Лявото в България е компрометирано от безпринципното поведение на БСП. Тя не е в състояние да води убедителна лява политика срещу десницата, срещу неолиберализма . Партиите от Социалистическия Интернационал ( сред които е и тази на Хашиш Тачи) и неговата проекция в ЕС – ПЕС станаха съучастници в глобалната капиталистическа криза. Те, за разлика от Европейската Лява Партия ( в която членуват и са наблюдатели 38 партии от континента), не са в състояние да предложат и отстояват реална обществена алтернатива на капиталистическото устройство.
Шесто. Новата партия ”Българската Левица” прави първите си стъпки във възможно най-блокиращи вътрешни обстоятелства. Но всеки наш и най-скромен резултат е голям плюс, залог за бъдещето. И никой не може да ни отнеме благородната мисия – като пълноправен член на Европейската Лява Партия да възраждаме социалистическата идея, социалистическата перспектива на родна земя. При това работим за ускоряване на обединителните процеси в ляво и у нас, и в Европа, и на Балканите. В същото време тези, които обсебиха ”столетницата” трябва да отговарят за минусите, за постоянно намаляващите изборни резултати, за оскверняването на лявата идея.
Продължавате ли да твърдите, че проекта ”АБВ” на президента е фалшива и бутафорна алтернатива?
Проектът ”АБВГ” са Боянските ливади на Георги Първанов срещу БСП. Това е проект на олигархията и сенчестата политика срещу България. А за декор се употребяват и някои компетентни, добронамерени личности. Проектът ”АБВГ” е закономерен финал на процеса по делегитимиране на Георги Първанов като представител на левицата.
Цените растат, хиляди фирми фалират, безработицата и бедността са отчайващи, наближава гореща пролет от протести. Какви са очакванията и намеренията на Българската Левица?
Натрупва се масов мълчалив социален гняв ( срещу 20 – годишния преход, а не срещу 45-годишния социалистически период), който няма как да не проговори. На все повече граждани на Република България се отнема правото на щастие. Посяга се дори на тяхното право на живот. Затова протестите и гневът на хората са напълно легитимни. Истинската алтернатива не е в парламентарните партии, а извън Народното събрание. Нарастващото недоверие към управлението на ГЕРБ не се трансформира в доверие към партиите на статуквото. Идва времето за нови формации в лявото и дясното политическо пространство. Дневният ред на парламента не е дневния ред на обществото. Българската Левица, стъпка по стъпка, чрез участието си в Движение на левите сили за съпротива и алтернатива ще работи за социална справедливост, солидарност, развиваща се икономика и успешна външна политика.
obshtestvo.net
