Климатичната криза трябва да бъде обявена за глобална извънредна ситуация в общественото здраве. За това призоваха водещи международни експерти в доклад на независима европейска комисия, свикана от Световната здравна организация (СЗО). Според авторите климатичните промени вече представляват пряка заплаха за живота и здравето на милиони хора и без по-бързи действия светът ще се изправи пред още повече смъртни случаи, болести, глад и срив на здравни системи.
Докладът ще бъде представен пред европейски министри преди началото на Световната здравна асамблея на СЗО.
„Това е извънредна ситуация за човечеството“
Комисията настоява СЗО официално да обяви климатичната криза за „извънредна ситуация в общественото здраве от международно значение“ – най-високото ниво на тревога, използвано досега при пандемии и глобални заплахи като COVID-19 и маймунската шарка.
Според експертите климатичните промени вече водят до разпространение на опасни заболявания, повече смъртни случаи от жеги, недостиг на храна и вода, замърсяване на въздуха и все по-тежки природни бедствия.
Бившият премиер на Исландия Катрин Якобсдотир, която ръководи комисията, заяви пред The Guardian:
„Климатичната криза може да не е пандемия, но е извънредна ситуация за общественото здраве, която застрашава самото оцеляване на човечеството“.
По думите ѝ, ако светът не реагира по-бързо, „още милиони хора ще загинат или ще останат с тежки заболявания“.
Болести, жеги и глад
В доклада се посочва, че глобалното затопляне ускорява разпространението на болести, пренасяни от насекоми, включително денга и чикунгуня.
Експертите предупреждават и за все по-сериозните последици от екстремните горещини, наводненията, пожарите и замърсяването на въздуха.
Според професор Андрю Хейнс от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, който е главен научен съветник на комисията, продължаването на сегашните нива на въглеродни емисии ще доведе до повече смъртни случаи от жеги, по-тежки наводнения, повече инфекциозни заболявания, по-голяма хранителна несигурност, повече преждевременни раждания, засилено замърсяване от горски пожари.
„Това е заплаха както за настоящите, така и за бъдещите поколения“, предупреди той.
„Европа субсидира индустриите, които убиват хора“
Една от най-силните критики в доклада е насочена към субсидиите за изкопаеми горива.
Според комисията европейските държави харчат около 444 млрд. евро годишно за подпомагане на нефтената и газовата индустрия, въпреки че именно тя е свързана със стотици хиляди преждевременни смъртни случаи.
Авторите на доклада изчисляват, че замърсяването от изкопаеми горива причинява около 600 000 преждевременни смъртни случая годишно само в Европа.
В 12 европейски държави субсидиите за изкопаеми горива надхвърлят 10% от националните разходи за здравеопазване, а в четири страни са дори по-големи от целия здравен бюджет.
„Това не е устойчива енергийна политика. Това е провал на общественото здраве“, заяви Катрин Якобсдотир.
Тя предупреди, че нови инвестиции в нефт и газ на фона на кризата в Близкия изток биха били „катастрофални за здравето“.
Климатичната криза е и психична криза
Докладът обръща внимание и на все по-сериозните последици за психичното здраве.
Според експертите климатичните бедствия, несигурността и страхът от бъдещето вече водят до ръст на тревожността, стреса и психичните разстройства.
„Климатичните промени не се случват някъде далеч, в бъдещето. Те вече скъсяват живота на хората в европейските градове“, заяви Якобсдотир.
По думите ѝ именно връзката между климат и здраве прави темата толкова трудна за игнориране.
„Чистият въздух, по-добрият градски транспорт, енергийно ефективните домове и устойчивата храна не са просто климатични мерки – те правят хората по-здрави още днес“, посочи тя.
Болници, неподготвени за новия климат
Комисията предупреждава, че здравните системи в много държави не са подготвени за климатичните промени.
Много болници са построени в райони с риск от наводнения или не могат да се справят с продължителни горещи вълни.
„Дори във Великобритания много болници изпитват сериозни затруднения при екстремни горещини“, каза проф. Хейнс.
Според него част от сградите са проектирани преди десетилетия – във време, когато мащабът на климатичните промени не е бил предвиден.
„Това вече е въпрос на сигурност“
Регионалният директор на СЗО за Европа Ханс Клуге подкрепи основните изводи на комисията. Той заяви, че войните в Украйна и Близкия изток ясно показват колко опасна е зависимостта от изкопаеми горива.
„Това вече не е само екологичен въпрос. Това е въпрос на сигурност, икономика и здраве едновременно“, предупреди Клуге.
Според него решенията, които правителствата взимат днес, ще определят какви болести ще носят днешните деца след десетилетия.
„Климатичните промени трябва да бъдат третирани като извънредната здравна ситуация, каквато са“, заяви той.
