На този ден през 1876 г. Христо Ботев превзема парахода 'Радецки', осъществявайки смелия си план за преминаване на българска земя с четниците си. Без да всява страх сред пътниците, той връчва ултиматум на капитана, настоявайки за акостиране в Козлодуй.
На палубата на "Радецки" Христо Ботев пише последните си писма, адресирани до неговата съпруга Венета и съратниците му в Букурещ. На 17 май, с чета от около 200 души, той слиза на българския бряг. Ръководител на четата е Николай Войновски, а знаменосец - Николай Симов.
След като стъпва на българска земя,
четата се отправя към Стара планина, но през целия път е преследвана от редовна турска войска, черкези и башибозуци.
В планинския рид Милин камък на 18 май Ботевата чета е обкръжена. В сражението загиват 30 души, сред които и знаменосецът на четата. На 20 май (по стар стил), четата се установява на връх Камарата, Купена и част от Околчица. Христо Ботев загива, а четата се разделя на 3 групи.
Войновски застава начело на едната чета
и с нея се придвижва на изток в Стара планина. Останалите две чети на Георги Апостолов и на Димитър Икономов водят тежък бой във Врачанския балкан на 21 май. Четниците са преследвани в продължение на месец от турците, при което по-голямата част от тях е избита. Заловените четници са изправени пред съда на извънредни процеси, проведени в София и Русе.
Само няколко от оцелелите четници успяват да избягат в Сърбия и Румъния.
