Френски съд обмисля да издаде заповед за арест на американския милиардер Илон Мъск в рамките на разследване срещу социалната мрежа X. Подобна мярка би се разглеждала само при определени законови условия, обясняват от парижката прокуратура, цитирани от местни медии.
Процедурата е свързана с разследване за предполагаемо разпространение на незаконно съдържание в платформата, което вече е довело до дискусии в няколко европейски държави относно евентуални ограничения или забрана на мрежата.
Според прокурорите, ако собственикът на X Илон Мъск не се явява след официални съдебни призовки, може да се стигне до искане за заповед за арест с цел гарантиране на участието му в процеса. Ако разследващите съдии преценят, че събраните материали са достатъчни за повдигане на обвинение и ако Мъск продължи да не откликва на призовките, единственият правен механизъм за осигуряване на неговото явяване би била именно заповед за арест, издадена по законов ред.
Разследването срещу X продължава под ръководството на трима разследващи съдии. Парижката прокуратура признава, че все още не е получила отговор от Министерството на правосъдието на САЩ по отправено запитване по случая, но подчертава, че сътрудничеството с американските власти по други дела функционира нормално.
Френските власти вече са предприемали действия по случая. През февруари прокуратурата в Париж съобщи за претърсвания в офисите на X във Франция, извършени съвместно с Европол и звеното за борба с киберпрестъпността на френската жандармерия. Разследването е започнало през януари 2025 г. след жалби, свързани с алгоритмите на платформата.
Случаят обхваща и използването на вградения чатбот Grok, след сигнали за съдържание, включително материали, свързани с отричане на Холокоста и генерирани от изкуствен интелект изображения със сексуален характер.
Илон Мъск и бившият главен изпълнителен директор на X Линда Якарино са били призовани за разпит на 20 април. След неявяване на Мъск, на 7 май прокуратурата започна предварително разследване срещу него и отново му изпрати призовка.
По-голямата битка на Франция и ЕС
Потенциалното наказателно преследване срещу Мъск е част от по-агресивен подход на парижката прокуратура през последните години, насочен към търсене на лична отговорност от ръководители на технологични компании за съдържание в техните платформи. По-рано тази година бяха издадени заповеди за арест на изпълнителни директори на австралийска видео платформа, разследвана по сходни казуси.
През 2024 г. френските власти участваха и в ареста на основателя на Telegram Павел Дуров във връзка с разследване за престъпления, извършвани чрез приложението. Дуров беше с повдигнати предварителни обвинения и му беше забранено да напуска страната повече от шест месеца. Той и Telegram отричат нарушения.
През последните години Европейският съюз също засили регулациите си чрез нов закон, който задължава големите технологични платформи да следят за незаконно съдържание под заплаха от тежки глоби. Администрацията на Доналд Тръмп и други американски представители обвиниха Брюксел, че се опитва да ограничи свободата на изразяване. САЩ наложиха и визови ограничения на петима души, определени като „агенти на глобалната цензурна индустрия“.
Европейските регулатори вече са завели няколко дела срещу X. Миналата година ЕС наложи глоба от около 140 милиона долара на компанията за нарушения, свързани със системата за „синьо тикче“. Великобритания и ЕС също разследват X за създаване на сексуализирани изображения, включително на деца, генерирани чрез Grok.
Междувременно ЕС и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение за забрана на т.нар. nudifier инструменти, които позволяват създаване на интимни изображения без съгласие на изобразения човек. Мярката е насочена и срещу приложения с изкуствен интелект, които не предотвратяват подобна злоупотреба — решение, ускорено именно заради споровете около Grok.
