Разходите по ипотечните кредити в Европа и Северна Америка рязко се увеличават, след като икономическите последици от конфликта в Близкия изток започват да се пренасят към жилищните пазари. Това оказва допълнителен натиск върху хората, които искат да купят нов дом или да рефинансират съществуващ заем, пише Financial Times. Ръстът се случва въпреки факта, че централните банки не са предприели ново повишаване на основните лихвени проценти.
Банковите кредитори обаче реагират на увеличаващите се разходи за държавно финансиране и залагат, че в бъдеще лихвите ще трябва да се повишат допълнително, за да се овладее инфлационният риск.
В САЩ конфликтът доведе до повишение на средната 30-годишна ипотечна лихва до 6,36%, ниво над това, наблюдавано през септември 2025 г., преди Федералният резерв да започне цикъл от три понижения с по 0,25 процентни пункта.
В еврозоната също се отчита покачване – в най-голямата икономика на блока, Германия, ипотечните лихви са се увеличили с около 0,3 процентни пункта. Лихвата по популярните 10-годишни жилищни кредити достига около 3,6%, показват данни на ипотечния брокер Dr. Klein. Това повишава годишната цена на лихвите по нов кредит от 350 000 евро с около 1 000 евро – до приблизително 13 000 евро.
„Лихвите се повишиха рязко само в рамките на няколко седмици“, коментира Флориан Пфафингер, изпълнителен директор в Dr. Klein, като добавя, че тези движения са „разклатили пазара“. По думите му част от купувачите бързат да финализират ипотеките си преди нови поскъпвания.
Най-силно увеличение се наблюдава във Великобритания, където средната оферирана лихва по двугодишна фиксирана ипотека при 75% съотношение кредит към стойност се повишава до 5,1% през април, спрямо 3,97% в края на февруари.
Хина Бхудия, партньор в Knight Frank Finance, определя скока като „сериозен удар“ върху покупателната способност на домакинствата.
В САЩ поскъпването на ипотеките се случва на фона на вече напрегнат жилищен пазар, който страда от недостиг на предлагане още преди ескалацията на конфликта в Близкия изток. Допълнително напрежение създава и поскъпването на петрола, след блокадите в Ормузкия проток.
„Построихме твърде много жилища преди финансовата криза, а след това имаме десетилетие на недострояване“, коментира икономистът Мат Акс от Evercore ISI. „Сега имаме недостиг на предлагане, а в същото време и период на високи лихви.“
Администрацията на Доналд Тръмп се опитва да понижи ипотечните лихви чрез държавно подкрепените институции Fannie Mae и Freddie Mac, които изкупуват облигации, обезпечени с ипотечни кредити. Анализатори обаче посочват, че ефектът от тези мерки бързо е бил неутрализиран от други фактори.
Според брокери много купувачи вече се примиряват с идеята, че няма да видят отново лихвите от около 2%, характерни за пандемичния период. Инвеститори и икономисти очакват ипотечните лихви да продължат да се повишават, ако трафикът през Ормузкия проток остане ограничен – ключов маршрут, през който преди е преминавала около една пета от световния износ на петрол.
Подобно развитие би принудило централните банки да затегнат допълнително паричната политика, за да ограничат инфлационния натиск, което би оказало още по-голямо напрежение върху жилищните пазари.
Според анализатори рязкото поскъпване на ипотеките неизбежно ще доведе до спад в броя на сделките и натиск върху цените на имотите.
България – обратно на европейските тенденции
На този фон пазарът на жилищно кредитиране в България продължава да се отличава с поведение, което рязко се разминава с общоевропейските тенденции. Докато през последните години в голяма част от Европа се наблюдаваше затягане на паричната политика и повишаване на лихвените нива, българските ипотечни кредити останаха на исторически ниски нива, като тенденцията се запазва и в началото на 2026 г.
По данни на Българската народна банка (БНБ), средният лихвен процент по новоотпуснатите жилищни кредити в левове към пролетта на 2026 г. е около 2,45%. Ако се включат допълнителните такси и застраховки, той достига 2,77%. За сравнение, в края на 2025 г. средната лихва е била почти идентична – около 2,48%, което показва изключителна стабилност на кредитния пазар в страната.
Експертите обясняват тази устойчивост на ипотечния ресурс основно с високата ликвидност в банковата система и значителния обем спестявания на домакинствата. Българските банки работят при среда на излишък от депозити, като лихвите по тях остават близки до нулата. Това позволява на кредитните институции да поддържат ниска цена на финансирането. Освен това голяма част от ипотечните кредити у нас са обвързани с вътрешнобанкови индекси, които следват именно движението на депозитната база, а не директно политиката на Европейската централна банка.
На фона на еврозоната разликата става още по-осезаема. Според данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), средната лихва по жилищните кредити в страните от валутния съюз към пролетта на 2026 г. е около 3,35%. В големи икономики като Германия, Франция и Австрия нивата на новите жилищни заеми често се движат между 3,3% и 3,6%, което допълнително подчертава разликата.
В регионален план България се позиционира като държавата с най-ниски ипотечни лихви. В Гърция, която е част от еврозоната, жилищните кредити се отпускат при средни нива между 3,8% и 4,3%. В Румъния, където инфлационният натиск и по-високата основна лихва на централната банка оказват влияние, ипотеките достигат средно между 5,5% и 6,8%. В Сърбия и Република Северна Македония лихвените нива са още по-високи и обикновено започват от около 4,5% и могат да надхвърлят 6%.
Сравнителната картина към първото тримесечие на 2026 г. ясно показва структурната разлика: България – около 2,45%, средно за еврозоната – 3,35%, Гърция – около 4%, Румъния – 5,5% до 6,8%.
Според финансови анализатори тази изключително благоприятна среда у нас вероятно няма да остане статична в дългосрочен план. С постепенното приближаване на България към регулаторните и финансови стандарти на еврозоната се очаква процес на конвергенция, при който лихвените нива бавно ще се доближават до средноевропейските. В този смисъл настоящите нива под 2,5% се определят като исторически изгодни, но не непременно устойчиви във времето.
