Финансовият министър Гълъб Донев започна подготовката на бюджета за 2026 г. с добре познатия за българската политика сценарий – драматична диагноза за „разбитите финанси“, обвинения към предишните управляващи и обещания за болезнени ограничения.
На пресконференция Донев обяви, че държавата е затънала в дефицити, неплатени сметки и отложени разходи, а бюджетът вече щял да се прави „перо по перо“. Според него досегашното управление е действало на принципа „харчим днес, да му мислят следващите“.
Министърът посочи дефицит от 1,750 млрд. евро към края на април, още 2,550 млрд. евро чакащи плащания и 1,1 млрд. евро неразплатени общински проекти. Вината, по думите му, е във „финансовата акробатика“ на предходните управляващи – авансово събирани приходи, изтеглени дивиденти и прехвърляне на проблемите към следващия кабинет.
Така вместо план как икономиката ще бъде стимулирана, обществото чу поредната серия обяснения защо хазната е празна и защо идват ограничения.
Донев обеща, че данъците няма да се пипат, а пенсиите ще бъдат увеличени със 7,8% от 1 юли. В същото време кабинетът подготвя орязване на разходите за администрация и замразяване на автоматичното увеличение на заплатите за висшата държавна номенклатура.
„Никой няма да получава по-висока основна заплата от тази на президента“, заяви финансовият министър, докато анонсира 10% намаление на разходите за администрацията чрез „оптимизация на числеността“ – класическата чиновническа формула за съкращения, която обикновено звучи по-меко от „намаляване на щатове“ и „освобождаване на служители“.
Подобни фрази традиционно се използват, когато властта се опитва да представи орязването на администрацията като техническа реформа, а не като политически чувствителна мярка с реални последици за работещите в системата.
На практика зад „оптимизацията“ често стоят сливане на структури, незаети щатове, ограничаване на нови назначения и постепенно свиване на администрацията – процес, който почти винаги се представя като повишаване на ефективността, независимо дали реално води до такава.
Особен контраст в мрачната финансова картина внесе ентусиазмът на Донев около успеха на Дара. Сред предупрежденията за дефицити и липса на пари министърът намери време да обяви, че в бюджета за 2027 г. ще има специално „перо“ за Евровизия.
