Шестте най-големи икономики в Европейския съюз изготвят стратегия как да преодолеят политическите блокажи, които пречат на блока да създаде единен финансов пазар по модела на САЩ. Тя ще бъде обсъдена по време на ключова среща по-късно този месец, съобщава Politico.
Според трима дипломати, запознати с разговорите, се очаква на 28 май да бъде публикувано общо изявление. Тогава финансовите министри на Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Полша и Испания трябва да се съберат в Берлин, за да представят политически компромиси по плана за превръщане на ЕС в инвестиционна сила.
Проектът за изявление все още се доуточнява, посочват дипломатите, пожелали анонимност, като отбелязват, че процесът е предизвикал напрежение в някои държави като Ирландия и Португалия. Очаква се документът да засегне и идеята за създаване на общоевропейски финансов „надзорен орган“, който да следи пазарите — предложение, което среща сериозна съпротива от Дъблин и Люксембург, тъй като те не желаят да прехвърлят допълнителни правомощия към Брюксел.
Изявлението идва след седмици на преговори между шестте държави, които търсят обща позиция по трудни реформи, смятани за ключови за задълбочаване на капиталовите пазари в ЕС. Очаква се в крайна сметка германският финансов министър Ларс Клингбайл да представи резултатите от срещата, тъй като тя ще се проведе в Берлин.
Без реформи ЕС рискува да изостане спрямо икономическите сили като САЩ и Китай и да загуби най-перспективните си стартъпи, които да се насочат към външни инвеститори. Европейската комисия от повече от десетилетие се опитва да изгради съюз на капиталовите пазари, но среща съпротива от националните правителства, които защитават местните индустрии и не желаят да прехвърлят повече правомощия към Брюксел.
В последните месеци обаче политическият импулс за проекта се засилва. Брюксел преформулира инициативата като Съюз за спестявания и инвестиции (Savings and Investments Union – SIU), но няколко последователни кризи са оказали натиск върху националните бюджети, а ЕС се оказва с ограничени възможности да финансира модернизацията на икономиката и укрепването на отбраната — цел, оценявана на около 800 млрд. евро годишно.
Целта на политиците е да насочат огромните спестявания на европейските граждани към финансовите пазари, за да се стимулира икономическият растеж. В момента около 11 трилиона евро на домакинствата стоят по банкови депозити, вместо да бъдат инвестирани в европейски акции.
Докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подкрепя идеята за т.нар. „Европа на две скорости“, ако SIU не напредне до юни, в Брюксел предупреждават, че резултатите от преговорите на групата E6 ще бъдат внимателно преценявани от останалите държави членки. Ирландия и Португалия вече изразяват опасения, че „групата E6“ може да наложи решенията си върху останалите страни. В същото време се обсъжда възможността за напредък чрез т.нар. „засилено сътрудничество“, при което по-малка група държави може да задълбочи интеграцията си.
Дипломати от страните от E6 омаловажават тези опасения и подчертават, че редовно информират останалите 21 финансови министри от ЕС за напредъка. В същото време те настояват, че интегрираните финансови пазари са ключови за конкурентоспособността на съюза спрямо глобалните икономически сили.
Шестте държави обсъждат редица теми, свързани с управление на активи, финансови пазари, криптовалути, пазарен надзор и структурата на европейския регулатор на ценни книжа — всички ключови елементи от планирания пакет за интеграция на капиталовите пазари.
Франция и Испания например настояват за по-голяма прозрачност върху т.нар. „тъмни платформи“, използвани от големи инвестиционни банки като JPMorgan и Goldman Sachs за търговия с европейски финансови инструменти извън основните борси. Тези системи, известни като „системни вътрешни търговци“, позволяват сделки извън публичните пазари, без да се разкриват цените към широката общественост. Така наречената „тъмна търговия“ става все по-популярна, тъй като предлага по-ниски разходи и по-малко регулации, но същевременно отслабва ролята на борсите.
Според политически документ, цитиран от Politico, тази тенденция води до „фрагментация и намаляваща прозрачност“, което отслабва традиционната роля на публичните пазари и в крайна сметка подкопава ефективността и почтеността на финансовата система.
