Поредната политическа буря в Лондон вече почти не изглежда необичайна. Само седмици след убедителната си изборна победа през 2024 г. британският премиер Киър Стармър е изправен пред нарастващо недоволство в собствената си партия, спад в общественото доверие и все по-открито говорене за лидерска смяна. Ако политическият натиск доведе до неговото оттегляне, Великобритания ще се сдобие с шести премиер за десет години – симптом на нестабилност, която все по-често се възприема не като временно отклонение, а като ново нормално състояние.
Въпросът, който започва да тревожи анализатори и икономисти, е дали страната не е навлязла в по-дълбока структурна криза – такава, в която смените на лидери вече не решават проблемите, а само временно ги прикриват, пише Politico.
От ерата на растежа към две десетилетия разочарование
За да се разбере сегашната криза, мнозина връщат поглед към края на 90-те години. Когато Тони Блеър идва на власт през 1997 г., Великобритания изглежда уверена икономическа сила. Страната е водещ член на разширяващия се Европейски съюз, икономиката ѝ е по-голяма от тази на Китай, а добивът на петрол и газ в Северно море все още подкрепя енергийната сигурност.
След финансовата криза от 2008 г. обаче картината се променя драматично. Икономическият растеж отслабва, производителността се забавя, а реалните доходи на много домакинства почти спират да растат.
Икономистът Джим О’Нийл, известен с термина BRICs, определя именно кризата от 2008 г. като повратна точка. Според него слабата производителност и липсата на реален ръст на заплатите засилват усещането, че големи части от обществото са изоставени.
Особено силно това се усеща извън Лондон. Докато столицата остава глобален финансов център, много индустриални райони в Северна Англия, Уелс и Мидландс преживяват дългосрочен упадък след изнасянето на производства към по-евтини пазари.
Разделението Лондон – останалата Великобритания
Много анализатори посочват, че социалното и икономическо неравенство между столицата и останалата част от страната се е превърнало в един от основните двигатели на политическото недоволство.
Бившият директор на влиятелния Институт за фискални изследвания Institute for Fiscal Studies Пол Джонсън свързва днешните политически сътресения с ниския растеж и задълбочаващите се регионални различия.
Докато през 90-те и началото на 2000-те години повечето британци усещат подобрение на жизнения стандарт, последните две десетилетия носят усещане за застой. Това натрупва обществено раздразнение, което постепенно се пренася в политиката.
Брекзит, пандемията и енергийните шокове
Кризата има и конкретни катализатори.
Решението за Брекзит доведе до сериозни икономически сътресения и допълнителна несигурност. Излизането от европейския единен пазар промени търговските отношения и увеличи разходите за редица бизнеси.
След това дойде пандемията от COVID-19, която натовари публичните финанси и увеличи държавния дълг. Впоследствие войната в Украйна и напрежението около Иран предизвикаха енергийни шокове, които ускориха инфлацията и натиснаха домакинствата.
Великобритания вече е по-зависима от вносна енергия, отколкото през ерата на Северно море, което я прави по-уязвима към глобални кризи.
Пазарите все по-често диктуват границите на политиката
Финансовите пазари също ограничават възможностите на британските правителства.
След банковите спасителни операции през 2008 г. и огромните разходи по пандемията държавният дълг се увеличи значително. Лихвите по заемите достигнаха високи нива, а това прави новите публични разходи по-трудни.
Случаят с краткото управление на Лиз Тръс остава показателен. След представянето на необезпечени данъчни облекчения през 2022 г. пазарите реагираха бурно, британските облигации бяха разпродадени, а премиерът беше принуден да се оттегли след рекордно кратък мандат.
Това засилва усещането, че правителствата вече имат по-малко свобода да обещават мащабни политики без икономическо покритие.
Стармър и трудната реалност след обещанията
Когато Стармър пое властта след изборната победа през 2024 г., той предупреди, че страната ще премине през труден период и че „нещата ще станат по-зле, преди да станат по-добре“.
Финансовият министър Рейчъл Рийвс постави икономическия растеж в центъра на стратегията на правителството. Планът включва едновременно увеличение на част от данъците, ограничаване на бюджетните дефицити и опити за привличане на частни инвестиции чрез дерегулация.
Имаше признаци на стабилизация – Bank of England започна да понижава лихвените проценти.
Но конфликтът около Иран промени очакванията. По-високите цени на енергията и рискът от нов инфлационен натиск отново поставиха под въпрос темповете на икономическо възстановяване.
От „болният човек на Европа“ към политическа въртележка
Смяната на премиери във Великобритания вече започва да напомня политическа нестабилност, типична за държави, които преди често са били сочени като примери за хронични кризи.
След оставката на Дейвид Камерън след референдума за Брекзит нито един британски премиер не успя да се задържи дълго на поста.
Паралелите с Италия, известна с честата смяна на правителства, вече се чуват все по-често. Иронично, днес премиерът Джорджа Мелони е по-стабилна политически фигура, отколкото поредица британски лидери.
Някои икономисти дори сравняват Великобритания с Гърция – не защото страната е пред непосредствен финансов колапс, а защото може да се окаже принудена да взема болезнени решения под натиска на пазарите.
Има ли изход?
Според част от икономистите следващото британско правителство – независимо кой ще го оглави – ще трябва да направи труден избор между популярност и финансова устойчивост.
Сред най-чувствителните теми са разходите за здравеопазване, пенсионната система и мащабът на социалните разходи. Намаляване на щедрото финансиране или ограничаване на механизми като т.нар. „тройна гаранция“ за пенсиите би било политически болезнено, но според някои анализатори неизбежно.
Именно тук стои големият въпрос: дали смяната на поредния министър-председател ще промени посоката на страната, или след няколко месеца Великобритания отново ще се озове в същата политическа криза – с нов лидер, но със същите стари проблеми?
