Руският президент Владимир Путин пристигна в Пекин на държавно посещение само четири дни след визитата на американския президент Доналд Тръмп в Китай. Посещението, което според китайските държавни медии е 25-ото на Путин в страната, се разглежда като пореден знак за засилващото се влияние на Пекин като център на световната дипломация, пише The Guardian. Визитата подчертава и изключително близките отношения между Путин и китайския лидер Си Дзинпин. Двамата са се срещали повече от 40 пъти – значително повече от срещите на Си с който и да е западен лидер.
Според Уилям Янг от Международната кризисна група приемането на двама от най-влиятелните световни лидери в рамките на няколко дни демонстрира нарастващата увереност на Китай в глобалната му роля. По думите му Си вероятно цели да покаже на Вашингтон, че Пекин разполага и с други стабилни международни партньорства, така че САЩ не могат лесно да го изолират или отслабят чрез политически натиск.
Посещението идва в сложен момент за Путин. Анализатори отбелязват, че руският президент навлиза в един от най-трудните периоди от управлението си. Русия отбелязва ограничен напредък във войната в Украйна през тази година, а икономическите затруднения все повече увеличават зависимостта на Москва от Китай. Според експерти това постепенно променя представяното от Кремъл „партньорство между равни“ в отношения с все по-видим дисбаланс.
В навечерието на посещението Путин публикува видеообръщение, в което заяви, че отношенията между Русия и Китай са достигнали „безпрецедентно ниво“. Той посочи ръста на двустранната търговия, разширеното използване на рубли и юани вместо щатски долари, както и безвизовите режими между двете страни.
От китайското външно министерство също подчертаха, че стратегическото партньорство между Москва и Пекин ще се задълбочава. Настоящата година е символична за отношенията между двете държави – отбелязват се 30 години от подписването на стратегическото партньорство и 25 години от договора за добросъседство и приятелско сътрудничество.
Наблюдателите следят внимателно дали по време на срещата ще бъдат договорени нови енергийни проекти. Сред най-важните е газопроводът „Силата на Сибир 2“, който трябва да доставя допълнителни 50 млрд. куб. м природен газ към Китай през Монголия. Проектът се разглежда като ключов за Москва след загубата на голяма част от европейските пазари.
За Китай подобна инфраструктура би намалила зависимостта му от морските енергийни маршрути, но същевременно може да засили зависимостта му от Русия – сценарий, който Пекин внимателно оценява.
Войната в Украйна остава важен фон на срещата. Според анализатори Китай все по-ясно отчита затрудненията, пред които е изправена Русия – както на бойното поле, така и във вътрешен план. Военните действия навлизат в продължителен застой, а украинските удари с дронове и ракети нанасят щети по руска енергийна и военна инфраструктура.
Допълнителен сигнал за натиска върху Москва дойде и от Русия, където депутат от Сибир призова за „бързо приключване“ на войната, предупреждавайки, че руската икономика трудно би издържала продължителен конфликт – рядко публично признание за нарастващата тежест на войната върху страната.
