В дълбините на океана съществува свят, който звучи почти като научна фантастика: червей, който живее в „стъклен замък“, мистериозна „призрачна акула“ и хищна гъба, наречена „смъртоносна топка“. Това са само три от общо 1 121 „досега неизвестни“ вида, открити в световните океани само за последната година, пише CNN. Откритията бяха обявени във вторник от Ocean Census – глобална инициатива за картографиране на морския живот, в която участват над 1000 учени от 85 държави.
Според организацията, която съществува от три години и е ръководена от The Nippon Foundation и Nekton, това представлява ръст от 54% в годишните научни идентификации.
Океанът остава една от най-слабо познатите екосистеми на планетата, особено дълбоките му зони. Дълго време се е смятало, че в екстремните условия там почти не може да съществува живот. През последните години обаче учените откриват цели екосистеми, изпълнени с необичайни, а понякога напълно сюрреалистични организми.
Тези подводни форми на живот са под сериозна заплаха – от климатичните промени и затоплянето на океаните до човешката дейност, включително замърсяването от индустрията и земеделието. Допълнителен риск представляват и опитите за добив на минерали от дъното на океана, които все по-често се доближават до реалност.
„С толкова много видове, които могат да изчезнат, преди дори да бъдат описани, ние сме в надпревара с времето, за да разберем и защитим океанския живот“, казва Мишел Тейлър, ръководител на научния отдел в Ocean Census.
Открития от най-непознатите дълбини
Екипите на Ocean Census са провели 13 експедиции до едни от най-слабо изследваните райони на океана през последната година.
Около Япония, на дълбочина около 800 метра, учените откриват нов вид многочетинест червей, който живее вътре в стъклена гъба – организъм с полупрозрачна, мрежеста структура от силициев диоксид (основната съставка на стъклото). Тази структура често е наричана „стъклен замък“.
Гъбата и червеят живеят в симбиоза – взаимноизгодна връзка. Червеят получава защита и стабилен дом, богат на хранителни вещества, а в замяна почиства повърхността на гъбата от вредни отпадъци.
В Австралия, в Морския парк на Коралово море, на около 820 метра дълбочина, учените откриват нов вид „призрачна акула“ (химера) – далечни роднини на акулите и скатовете, които са се отделили от тяхната еволюционна линия преди почти 400 милиона години.
В Тимор-Лешти е открит малък, едва 2–3 см дълъг лентовиден червей с ярко оранжеви ивици. Цветът му е сигнал за мощните му химически защити. Токсините на подобни червеи се изследват с надежда за бъдещи приложения в лечението на болести като Алцхаймер и шизофрения.
В Северната падина на островите Саут Сандвич в Южния Атлантик учените откриват хищна гъба, наречена „смъртоносна топка“, на дълбочина почти 3700 метра. Повърхността ѝ е покрита с микроскопични кукички, които улавят преминаващи ракообразни. След това гъбата буквално ги обгръща и поглъща.
Защо тези открития са важни
Все още не е ясно дали всички тези организми са напълно нови за науката. По принцип между откриването на даден вид и официалното му научно описание минават средно около 13,5 години. За да ускори процеса, Ocean Census въвежда практиката „открит вид“ като временен научен статус. След потвърждение от експерти, данните се въвеждат в отворена база, достъпна за учени и политици.
Според изследователи от National Oceanography Centre понякога даден „нов вид“ се оказва вече известен след по-задълбочен анализ, но това не е често срещано.
Официалното описание обаче е ключово – то представлява „паспорт“ на вида. Без него организмът практически не съществува в научен и политически смисъл и не може да бъде защитен.
Надпревара с времето
„Важно е, че всяка година учените продължават да правят множество открития на нови за науката видове във всички части на глобалния океан и на всякакви дълбочини“, казва изследователка от NOC.
Целта на Ocean Census е тези открития да ускорят усилията за опазване на морското биоразнообразие, което има огромна екологична, научна и икономическа стойност.
„Инвестираме милиарди в търсене на живот на Марс или в мисии към далечни космически обекти“, казва директорът на Ocean Census Оливър Стийнс. „А откриването на по-голямата част от живота на собствената ни планета – в океана – струва само малка част от това. Въпросът не е дали можем да си го позволим. А дали можем да си позволим да не го направим“.
