България се намира в собствен сценарий, който не е добър. Когато една стока или услуга е скъпа, трябва да я потребяваме по-малко, а не да чакаме държавата да намали цената й. В момента големият проблем са средствата за заплати в публичния сектор, а не броят му. Целта е намаляване на разходите за възнаграждения, а не касапско рязане. Това казва за ФрогНюз икономистът Михаил Кръстев, директор на Съюза за стопанска инициатива.
– Г-н Кръстев, "маскира" ли се реалното състояние на бюджета? Новият какъв трябва да е – перо по перо или с орязани криле?
– Имаше очевиден опит за маскиране на състоянието на публичните финанси от последния редовен кабинет и последвалия го служебен. В крайна сметка данните са ясни – имаме рекорден бюджетен дефицит към месец април, имаме надхвърлящи го предстоящи плащания, имаме над 600 млн. евро еднократни вземания на корпоративен данък и вноска от БНБ през миналата година, които няма да получим през тази година.
Състоянието на публичните финанси е изключително влошено и който се опитва да го скрие, заравя главата си в пясъка.
Колкото до това какъв трябва да бъде следващият бюджет, опциите за 2026 г. са ограничени, защото сме в средата на годината. Властта може да опита да закърпи част от дупките, това виждаме и в предложенията й, но същинската промяна може да дойде едва с бюджета през 2027 г.
– Разходите растат, приходите се увеличават, но по-малко. Какви са стъпките за овладяване на нарастващия бюджетен дефицит? Има ли риск в България да последва сценарий като в Гърция или Румъния?
– България се намира в собствен сценарий и той не е никак добър, не е нужно да гледаме другите страни. Разходите трябва да бъдат овладени. Отпадането на автоматизмите при определянето на заплатите в публичния сектор е стъпка в правилната посока. Приходите растат с рекордни темпове, но не могат да отговорят на абсурдната разходна част, която бе разписвана през последните шест години.
– Казвате, че "никъде в Конституцията не е записано безусловното ни право на евтини домати в началото на май..." Ще проработят ли мерките за борба със спекулата и ограничаване на ръста на цените на кабинета, или се дърпа дяволът за опашката?
– Инфлация се бори по два начина. Ограничаване на паричното предлагане и ограничаване на потреблението. Паричното предлагане в България през последните шест години се увеличи изключително много, това е видно от данните за паричните агрегати на БНБ. Увеличаването на паричното предлагане, чрез емитиране на дълг и вкарването му в икономиката под формата на социални плащания, е сред основните двигатели на инфлацията у нас. Колкото до потреблението – домати в България не се произвеждат в края на април или началото на май, или ако се произвеждат, са на високи цени. Когато една стока или услуга ни е скъпа, трябва да я потребяваме по-малко, а не да чакаме държавата да намали цената й или да компенсира част от тази цена.
– Вашият коментар за свиването на държавната администрация и за край на автоматичните формули за увеличение на заплатите в бюджетната сфера?
– В момента големият проблем са средствата за заплати в публичния сектор, не броят му. Посоката е правилна – поставя се цел намаляване на разходите за възнаграждения, а не касапско рязане. За да се достигне до оптимален брой служители в публичния сектор и оптимален брой служители в държавната администрация, трябва да се направи подробен анализ и да се набележат конкретни мерки. Може да се окаже, че част от този публичен сектор е с прекалено малко служители и трябва да се инвестира повече, не да се реже.
– Смятате ли, че победата на Дара на "Евровизия" ще се превърне в една от големите чуждестранни инвестиции в българската икономика? Колко милиона евро, приблизително, би спечелила държавата от провеждането на "Евровизия" в България?
– Зависи от начина, по който се организира ивентът и последвалия го или предхождащия го туризъм. Данните показват, че Швейцария е генерирала над 250 милиона евро през 2025 г. от това събитие и туризма от него, тъй че това трябва да е поставената цел. Но за да се случи подобно нещо, трябва да има цялостна концепция, включително и като рекламна кампания.
Въпросите зададе: Красен Бучков
