Китайската политика за разширяване на глобалното използване на юана получава тласък от войната в Иран. Приемането на китайската система за трансгранични плащания рязко се увеличава след началото на конфликта, пише Financial Times. Среднодневният обем на транзакциите, обработвани чрез китайската система за междубанково разплащане (CIPS), достига рекордните 920,5 млрд. юана (135,7 млрд. долара) през март, според данни, цитирани от държавни медии.
В началото на април обемът временно се повишава още повече – до 1,22 трилиона юана и почти 42 000 транзакции за един ден, преди да се върне на по-ниски нива.
Създадена през 2015 г. като алтернатива на западните платежни системи, CIPS се използва за клиринг и разплащания в юани при трансгранична търговия. Ръстът на активността около системата засилва спекулациите, че делът на китайската валута в световната търговия с петрол нараства.
Данните за CIPS не разкриват структурата на търгуваните стоки, но според Международната агенция по енергетика приходите на Русия от енергиен износ почти се удвояват през март до 19 млрд. долара спрямо февруари, като през следващия месец отново достигат 19,2 млрд. долара.
Анализатори на Citi определят момента като „златен прозорец“ за международното използване на юана, движен от геополитически промени.
Макар да няма официална статистика за дела на петролните сделки в юани, редица експерти смятат, че той расте. След частичното облекчаване на санкциите върху руския и иранския петрол, страни като Индия често нямат алтернатива, освен да използват юани за разплащания, поради ограниченията за доларови транзакции.
„Очевидно търговията в юани нараства, защото това е единственият работещ механизъм за Русия“, коментира пред изданието Берт Хофман от Националния университет на Сингапур. Според него изключването на страната от доларовата система оставя ограничени алтернативи.
Русия и Иран вече използват активно юана заради санкциите, а и Саудитска Арабия все по-често го прилага в двустранната търговия с Китай.
Въпреки това делът на юана в световната търговия с петрол остава сравнително малък – между 3% и 8%, според изчисления на GMF Research, докато щатският долар запазва доминация с около 80% дял, по оценки на JPMorgan.
Китай, като най-големия вносител на петрол в света, има силна позиция при договарянето на валутата за разплащане, което допълнително подкрепя използването на юана в енергийния сектор.
Разширяването на ролята му в петролния пазар подхранва идеята за т.нар. „петроюан“ – концепция, напомняща за „петродолара“, при която страните производителки реинвестират приходите си в доларови активи, укрепвайки глобалното господство на американската валута.
Въпреки това анализатори подчертават, че съществуват сериозни пречки пред по-широкото навлизане на юана, включително ограниченото развитие на финансови деривати и предпазливостта на Китай по отношение на отварянето на капиталовите пазари.
Някои експерти смятат, че златото може да се превърне в алтернативен „неутрален актив“ за рециклиране на излишни юани, без необходимост от доларови разплащания. В тази посока Китай вече развива инфраструктура чрез Шанхайската златна борса, включително и офшорни хранилища в Хонконг.
Според анализатори войната в Иран е послужила като своеобразен тест за CIPS, доказвайки, че системата може да функционира в условия на санкции и геополитическо напрежение, макар и да остава далеч по-малка от западните платежни мрежи.
