НАТО няма реална алтернатива на AI технологията за бойното поле на американската компания Palantir. За това предупреждава висшият командир на Алианса адмирал Пиер Вандие пред Politico, като акцентира, че Европа трябва значително да ускори развитието на собствените си отбранителни технологии, ако иска да намали зависимостта си от САЩ. През март 2025 г. НАТО закупи системата Maven Smart System на Palantir, за да подобри разузнавателните способности, определянето на цели, ситуационната осведоменост и военното планиране, като същевременно ускори вземането на решения чрез приложения на AI.
Според Вандие решението е било взето бързо, тъй като Алиансът е предпочел вече доказана технология, използвана от Съединените щати.
„Взехме готово решение, което вече се използва от САЩ. Доколкото знам, в момента няма истински конкурент на Palantir“, посочва той.
Сделката се превръща в една от най-бързо реализираните в историята на НАТО – само шест месеца от определянето на нуждата до внедряването на системата. Тя вече работи в Съвместното командване на силите в Брунсум, Нидерландия, както и в Главната квартира на съюзническите сили в Европа в Белгия.
Решението обаче засили опасенията в Европа за прекомерна зависимост от американски отбранителни технологии, особено на фона на напрежението около политиките на администрацията на Доналд Тръмп и съмненията за дългосрочния ангажимент на Вашингтон към Алианса. По-рано този месец германските служби избраха френската компания ChapsVision вместо Palantir. Решението дойде след призиви на германския министър на дигитализацията за европейска алтернатива, която да намали зависимостта от американски технологии.
Според Вандие Европа не може да си позволи да чака с десетилетия. По думите му предизвикателството е европейските компании да предложат конкурентни решения в рамките на месеци или години. Той предупреждава и за по-дълбок проблем – дългогодишното изоставане на Европа в ключови технологични сфери. Континентът не произвежда достатъчно чипове, разполага с ограничена облачна инфраструктура и продължава да разчита на външни системи и мрежи.
По думите му пълната технологична независимост не е реалистична краткосрочна цел. Вместо това Европа трябва да се стреми към т.нар. „дигитален суверенитет“ – контрол върху собствените данни, интелектуалната собственост и правото сама да определя каква информация споделя и с кого.
Европейските претенденти – назад, но с поглед към бъдещето
Европа вече ускорява надпреварата за собствен изкуствен интелект за отбраната, опитвайки се да намали зависимостта си от американския технологичен гигант. Макар към момента да няма пълноценна алтернатива на системата на Palantir, европейски компании вече настъпват агресивно в сектора и започват да печелят ключови позиции.
Сред най-сериозните претенденти е германската компания Helsing, която се превърна в най-високо оценения отбранителен стартъп в Европа със стойност от около 18 млрд. долара. Нейната платформа Altra работи като операционна система за бойни действия в реално време, обработвайки информация от радари, дронове и системи за радиоелектронна борба. Компанията вече има над 4000 мисии в Украйна, където AI системите ѝ са използвани в условия на заглушен GPS сигнал.
Друг сериозен играч е френската ChapsVision, която се смята за най-близкия европейски аналог на платформите за анализ и разузнаване на Palantir. Технологията ѝ анализира огромни масиви от информация и открива връзки между данни от открити и секретни източници.
Френската Preligens залага на по-тясна специализация – изкуствен интелект за обработка на сателитни изображения. Системите ѝ автоматично разпознават военна техника, кораби и самолети с точност, която според разработчиците надминава човешките възможности.
Европейските компании вече почти не изостават технологично от Palantir, но все още губят по мащаб. Американският хегемон в сектора разполага с огромен финансов ресурс и десетилетия натрупан боен опит в операции в Ирак и Афганистан, докато европейските играчи изграждат позиции основно чрез конфликта в Украйна и ограничен брой стратегически проекти.
